We were speeding together down the dark avenues, but besides of the stardom All we got was blues.

Виктор се облегна на бюрото и се заслуша в отговорите на Ашър. Замисли се ... макар двамата да бяха говорили дълго, докато се намираха в парника, чувстваше, че не знае нищо за тъмнокоското. Усети припиращото желание да знае повече - такова до сега не бе изпитвал, не и по този силен начин. Разбира се, че знаеше някакви неща за приятелите си, но в случая не беше същото. От мига, в който си бе помислил, че именно Ашър трябва да целуне първи устните му, не бе спрял да мисли за това. То разсейваше ума му от обичайните задачи. Не искаше просто да се натиска с него. Всъщност, не си представяше, че би искал някога само това от някого. Не беше такъв.

- Мисля, че моето объркване идва от това, че си потаен - повдигна вежди и по устните му отново се изписа усмивка. - Аз съм отворена книга - бе спрял да обикаля наоколо, насочвайки вниманието си именно върху Ашър.

За него момчето беше частична мистерия, за която обаче не искаше да знае всичко, не и веднага. Даде си сметка, че има търпение, каквото докато го целуваше сякаш не притежаваше. Полюсните усещания затопляха кожата му дори сега, докато гледаше и просто си мислеше за Ашър. Докато проследяваше движенията му. Харесваше му да го наблюдава.

- Разбирам ... - позамисли се за момент и погледът му прескочи през прозореца.

Небето не беше особено ясно и може би щеше да вали. Бяха на високо, но не можа да види нито една звезда през малкия прозорец.

- Така като го казваш, има логика - изрече малко разсеяно преди да се оттласне от ръба на бюрото. - Аз щях да кажа същото, ако не беше нахлул, в стаята ми - почти успя да се засмее, когато нуждата му от това да докосне другия го бе хванала неподготвен.

Може би иначе щеше да си остане на мястото, но не можа да се въздържи. Необходимостта бе по силна и го принуди да плъзне пръсти по чуждото лице. Ашър наистина бе много красиво момче. Но не беше главната причина да задържи интереса му. А Виктор често и бързо губеше такъв към хората, когато му ставаха скучни. Още по-малко губеше време в подобни разговори, вместо да си напише домашните или да работи по проектите си. Времето му бе много ценно, а Ашър не беше проект, беше нещо много повече от това.

Пръстите му се отделиха от кожата и Ашър седна на леглото, което му се стори малко високо, но доста удобно. Запружинира няколко пъти на него, както си седеше и изпъна крака.

- Какво обичаш да правиш, всъщност? Какво наистина ти носи удоволствие? - попита с ясното съзнание, че знаеше отговора за себе си.

Биологията и химията бяха неговите неща макар и да се занимаваше с хиляди други, ала тези занимания бяха по-скоро от любопитство. Не се интересуваше толкова от другите предмети, просто беше добър и мозъкът му работеше твърде добре, за да се лишава от добрите резултати. Очевидно, не бе толкова добър в други неща, но прогони мисълта от последния си срам.

Докато гледаше как Виктор се доближава до него, Ашър усети да го залива такова вълнение, че беше почти невъзможно да го опише с думи. Напомняше му на миговете, в които се качваш на люлка и се засилваш толкова, че спираш да чувстваш гравитацията. Знаеш, че не можеш да летиш, което го прави от части страшно, но едновременно с това се носиш като птица в небето. Тръпката беше толкова наситена, че тъмнокосият едва инстинкта си да помръдне, да се пресегне и да улови ръката на Виктор, преди да стигне лицето му.
Вместо това остана с ръце в джобовете си, но всяко малко мускулче по лицето му потрепна, щом почувства чуждия допир. На устните му заигра усмивка, докато погледът му шареше по червенокосия. Самият той не предприе никакво действие, защото искаше да се остави напълно на милостта на това лудо вълнение, което го обля в този момент.
Установи до каква степен се дразнеше, когато някой друг така своеволно нахлуе в пространството му, и какво изключение беше Виктор.
- Радвам се, че попита. - промълви и се оттласна от стената, надвесвайки се над рижавелкото, който сега най-накрая изпробва удобството на хубавия му матрак. - Харесва ми да те обучавам. - каза близо до ухото му, за да го види как пламва.
Нямаше да се умори от това, дори не го и криеше. Засмя се, когато другият го сръчка с изискването да му отговори сериозно.
- Няма да ти кажа. - разлигави се сигурно повече от необходимото, но му трябваше малко време да успокои смеха си. Не помнеше кога за последно се бе смял толкова, кога въобще имаше времето наистина да се забавлява и да му е леко на сърцето.
- Направо ще ти покажа. - поясни след малко, когато си вървърна сериозността и чертите на лицето му отново се отпуснаха.
Ашър отиде до раницата си и изкара скъпия си фотоапарат оттам. Беше прибран в една черна чанта и никой не знаеше какво се крие вътре, даже да го бяха виждали да се разхожда само с нея на рамо. Или по-скоро никой не се бе вълнувал от това да го опознае наистина. Всички просто заключвала, че е известното сексапилно момче от отбора по футбол. Това представляваше той за останалите, нищо отвън това описание.
Изкара статива, който се намираше в гардероба му, за разлика от повечето му дрехи, разпилени по земята. Навярно трябваше да се извини предварително на Виктор за положението на стаята, защото го видя как скришом вдигна няколко от парцалите му и ги сгъна на един празен рафт.
- Много обичам... - започна с непреднамерени паузи, докато концентрирано сглобяваше и нагласяше стойката в средата на стаята срещу леглото - ...да снимам.
Когато напасна всичко, изкара фотоапарата и го постави на стойката като понагласи режима. Направи една снимка на Виктор от мястото си. По-късно щеше да му признае, че вече има негова снимка, но сега бе прекалено въодушевен да си направят една заедно. След като се увери, че настройките са добре, нагласи брояча и побърза да се присламчи на леглото. Уви едната си ръка през рамото на Виктор и го притисна към себе си в нещо като прегръдка. Не му каза да се усмихне, защото вярваше, че всяка искрена реакция, която му дойде отвътре, щеше да го направи много по-сладък. Освен това Ашър обичаше нещата да изглеждат по-естествено и непринудено. Последното навярно бе много точно описание на червенокосия.
- Ще ги проявя още утре. - усмихна се, когато апаратът спря да щрака.
- Всъщност... имам идея за кратък филм. - сподели и се пресегна към нощното си шкафче, където криеше албума с вече проявени негови снимки - Само че все още си правя проучване за видео камера, там е малко по-сложно, защото ти е нужна и допълнителна апаратура.
Албумът му тежеше значително, макар още да не бе запълнил всички страници вътре.
- Можеш да разгледаш. - връчи тежкото пособие на Виктор, там бяха събрани всички сполучливи снимки, които Ашър беше правил в последните пет години. - Тази ми е любимата. - не дочака другият да я открие и просто отгърна на точната страница, където бе заснел Виктор, в сериозния му момент на размисъл над някоя биологична формула. Рамената му бяха изправени, лактите опрени от двете страни на тетрадката му, а химикалката бе захапал между зъбите си.
Ашър бе заснел не просто него, а неговата страст, която оживяваше в рамките на изображението. Строеше от него като че беше настоящия момент, тук и сега.
- Мисля, че се получи много добре. - промълви с далечен глас, сякаш се беше върнал в момента на заснемане.

Да разбере, че не е от камък беше постижение. Чувстваше го все по-осезаемо с всяка изминала секунда, с всичко което Ашър му даваше. Усещаше го, но и го виждаше. Бе много различно да се види от страни, в тази си светлина. Въпреки липсата на добри възможности на семейството му, все пак Виктор правеше, каквото искаше. Бяха му дали шанс и някакви отстъпки, за да могат да се възползват от таланта му, но момчето нямаше против. Това навярно щеше да му изиграе много лоша шега по-късно, но още не знаеше за това. Бе твърде развълнуван, за да го мисли, докато гледаше образа си.

- Да - отвърна също толкова далечно.

Вълнуващо бе, че другият бе запечатал образа му. За това сърцето му също туптеше диво сега. Виктор отмести поглед към тъмнокосия и се пресегна, за да отмести един от кичурите му, които пречеха да види лицето му. Двамата срещнаха погледи и устните на Виктор трепнаха. Повдигна тежкия албум и почти изпъшка, когато се завъртя и го остави от другата страна на леглото.

- Очаквам копие на снимките ни - изрече и се взря за кратко в образа си преди да върне на първа страница.

Пръстите му внимателно разлистваха, макар че усещаше странно въодушевление. Не помнеше да се бе интересувал така от нечия чужда работа, различна от неговата. Не бяха малко нещата, които преоткриваше с Ашър. Харесваше особено всяко от тях. Бе нещо ново, неочаквана свежест, която някак се бе превърнала в необходимост.

Очите му препускаха по някои от снимките в началото, но колкото повече напредваше, толкова повече се задържаше. Беше интересно, защото сякаш можеше да проследи целия прогрес на заниманието на Ашър. Всяка картина бе красива сама по себе си, но тези на по-късните страници, ставаха все по-опоени с емоции.

- Много си добър - изтърси, беше се излегнал по корем и така се оказа, че му е най-удобно, за да разгледа.

Този споделен момент караше кръвта му да закипи от вълнение. Виктор бе лишен от въображение, за да усложни образите, но някои казваха много и сякаш творчеството на Ашър се инжектираше във вените на Виктор.

- Каква е идеята за филма ти? - присети се след малко и вдигна поглед, защото му се бе завило свят от всичките картинки и бе започнал да се обърква.

Ашър се усмихна и претърколи тяло от вътрешната страна на леглото. Без друго имаше достатъчно място и двамата да се изпънат спокойно. Макар че от части му допадаше сравнително по-малкото пространство при Виктор. Някак ги принуждаваше да лежат почти прилепени един към друг.
Почувства лекото приятно гъделичкане от споделянето. За малко постави ръка зад главата си и загледа тавана, но се вслушваше единствено в думите и дишането на Виктор. Досега никой не се бе интересувал от него. Не и по начин, по който му се искаше. Всичко, което чувстваше сега... дори не бе предполагал, че има нуждата да го чувства. Приветстваше пърхането на всякакви пеперудки и грам не му пукаше дали ще се превърне в поредното романтично клише от книгите на майка си. Тя винаги му казваше, че някой от героите ѝ е вдъхновен от него, най-вероятно, за да го дразни.
- Радвам се, че ти харесват. Някой ден може да те науча да проявяваш снимки. - щукна му и си напомни, че трябваше да го заведе студиото на приятел, което чат-пат имаше зелената светлина да използва. Иначе ходеше в тъмната стаичка в клуба по фотография, който навярно беше почти наравно с ботаниката по непопулярност. В него имаше само трима души, всичките от последен курс. Тази година завършваха и Ашър почти не ги мяркаше в клуба, сигурно нямаха време.
Осъзнаваше, че всяко такова хоби беше самотно, принадлежеше някак си само на теб. Но тъмнокосия винаги бе търсил някого, с когото би могъл да сподели този си страст. Усещаше го като призвание, целеше да се занимава сериозно с това в бъдеще.
- Филмът... - започна, докато все още гледаше нагоре към белия таван. Въпреки спокойния стадии, в който се намираше, носталгична крива усмивка се настани на устните му. Нямаше да навлиза в детайли и надали щеше да звучи впечатляващо на Виктор.
- Филмът ще е за момче, което спасява една ранена птичка. Наблюдава как желанието ѝ за живот се възвръща, когато крилото ѝ заздравява. Това го вдъхновява да стане хирург и да спасява човешки животи. Накрая дарява органите си и се проследява пътя им към онези, които ще живеят, благодарение на него. Или, ако го гледаш под друг ъгъл, как той ще продължи да живее като част от всеки от тях. - спря се навреме, преди да заплаче.
Беше глупаво. Отказваше да се държи като дете. Вече не беше хлапе на 4 години.
Премигна няколко пъти и се усмихна широко. Всичко беше в главата му, знаеше точно как ще заснеме всеки кадър. Искаше да посвети първия си филм на брат си. Затова и не беше съвсем измислена история. Брат му учеше за лекар. И също така беше донор на органи, въпреки че родителите им категорично от казаха да позволят това. Разправяха се с адвокати достатъчно дълго, за да може органите да загубят давността си. Ашър никога нямаше да им прости за това как потъпкаха единственото желание на брат му без никаква реална причина. Затова не отиде на проклетото погребение. В знак на протест избяга от вкъщи и отнесе скръбта със себе си. Беше убеден, че няма да им прости никога.
- Извинявай... - промълви, защото почувства погледа на Виктор върху себе си. - Глупаво е... - почти изцеди през зъби и се присламчи към червенокосия. Имаше нуждата да усети близостта му, или да се скрие у него като какавида в пашкул. Промъкна се и обви талията му с ръце, заравяйки рошавата си глава в гърдите му. Така чуваше само препускането на едно сърце, което сякаш заби още по-бързо заради него. Вдиша шумно от аромата на Виктор и дори не се изненада, че му помогна да прогони яда от системата си.

Всъщност, Виктор не бе свалил очи от Ашър. Бе изслушал идеята му, но не толкова тя самата, колкото това, което успя да проследи по всяко изкривяване на чертите на тъмнокосия му повлия. Не улови точно всеки момент с поглед, но затова го чу. Гласът на Ашър бе загубил обичайната си сила и веселост. Дори не можеше да предположи каква е причината. Знаеше, че творците преживяваха нещата по различен начин. Не от първо лице, но можеше да си представи.

Когато Ашър се присламчи към Виктор, последният усети стягането в гърдите си повече.

- Не е глупаво, Аш ... - съкрати името му и то сякаш перфектно пасна и му хареса как прозвуча.

Виктор притисна другия към себе си и не каза нищо повече. Не би го осъдил. Не и тази представа, която почти успя да заживее в ума му, както снимките и всичко останало.

Зарови пръсти в тъмните коси и те се преплетоха заедно. Въпреки всичко тази вечер не можа да не се почувства щастлив. За момента дори бъдещето не бе толкова важно в очите му. То щеше да дойде и да се изправи пред него някак - без значение в кое лице щеше да го види.

- Можеш да ми казваш всичко, което имаш нужда - каза след малко и устните му целунаха рошавата коса на другия.

Не му трябваха повече доказателства за истинността на това, което имаха.

Ашър знаеше, че наближава годишнината от смъртта на брат му. Знаеше си, че това е причината да стане толкова емоционален, не въпросът на Виктор за идеята на бъдещия му филм.
Все още отказваше да отиде на гробищата и да почете паметта му. Не за друго, а защото не искаше да угоди на майка си и баща си. Да, точно така, правеше им напук и те отлично го виждаха. Затова и когато отиде на училище на другия ден още в междучасието дойде кола да го вземе и закара до летището.
Когато видя Даниел, семейният им шофьор, беше наясно, че няма измъкване. Нямаше смисъл да вдига врява, особено на пет метра от училище, затова и просто въздъхна тежко и се качи в колата със стиснати юмруци.
През цялото пътуване Ашър визуализираше Виктор и прегръдката му, в която дори бе успял да заспи снощи. Унесен от чуждия аромат и унисона, в който биеха сърцата им. Дори не се беше завил, въпреки че се събуди с одеялото върху себе си. Предположи, че Виктор го беше придърпал върху тях, за да не настинат. Той се грижеше за подобни детайли. Остана до него цялата вечер, сякаш прочел молбата в мислите му. Сигурно дори не подозираше каква подкрепа му беше оказал, а сега Ашър просто потегли за Лос Анджелис без да каже и дума. Нямаше време, но щеше да опита да му се обади на домашния, ако го намери в указателя. Щеше да е добра идея да го попита и да си запише.
Въздъхна от дразнещото чувство за вина, което горчеше на сърцето му, ала нямаше много какво да стори. Фокусира вниманието си върху следващите 3 дена, които реално се оказаха същински ад.
- Няма да ходя ти казах. Какво, ще ме пъхнете в чувал и ще ме влачите дотам ли? - изсумтя Ашър със скръстени ръце.
- Ама че си инат, Аш. Може ли поне веднъж да не правиш всичко за себе си? - сестра му го погледна изморено и умолително. Не ѝ беше лесно и на нея, но не можеше да си криви душата.
- Не мога да повярвам, че ти им даде идеята да изпратят Даниел до училище. - изказа силното си подозрение и тупна с крак. Ставаше още по-голяма напаст като се намираше в това глупаво имение.
- Не точно. Мариса ми го подхвърли. Тя се обади, каза, че ще дойде на помена.
- Каква нахалница... - извъртя очи, защото не му беше до никого, още по-малко до нея.
- Стига! Все пак познаваше брат ти.
- Все ми е едно, откъде накъде ще канят сульо и пульо. Мислиш ли, че това би искал той?
- Сигурна съм, че би искал ти да дойдеш, Аш. В това съм убедена.
- Не.. Не искам!
- Не можеш. - поправи го Меган и той замръзна на мястото си без да я поглежда.
- Не искам... - едва преглътна буцата в гърлото си - и не мога.
Не успя да го скрие от нея. Така и не стана готов да се сбогува. Защото тогава беше финално, беше наистина, беше края, след който следваше нестихващата мъка.
- Нима ти е по-добре така? Виждам те как се измъчваш, Аш, трябва да го направиш. Трябва да отидеш при него и да се сбогуваш.
Очите му се напълниха със сълзи, когато усети ръката ѝ върху рамото си. Знаеше, че е права, но му се искаше този момент никога да не настъпи.
- Хайде, Аш, ела с мен. Ще се разходим дотам, заедно. - ръката ѝ се спусна и хвана неговата. Ако другата ѝ не беше на кръста му, за да му припомни да прави някакви крачки, може би до утре щеше да стои като парализиран, без да помръдва от мястото си.
Колкото повече наближаваха, сякаш теглото се смъкваше от гърдите му. Започна да си мисли за всички неща, които би искал да сподели с брат си. Преди той беше най-добрият му приятел, говореха си за всичко точно както с Виктор. Да, щеше да му разкаже за Виктор. Да му каже, че не е бил по-щастлив в компанията на друг.

Виктор изпитваше някакво необяснимо чувство на вина. Не можа да разбере точно на какво, защото единствено усещаше приятно-гъделичкащото усещане в гърдите си. Харесваше му. Всичко, което бе дал вечерта с Ашър, но и всичко, което си бе взел.

Мислите му бяха някъде там, докато отново наваксваше с домашното. Беше се забил в един от свободните кабинети на случаен принцип и просто се опитваше да си навакса. Не съжаляваше за загубеното време и този път дори не можеше да му сложи този етикет, защото не беше вярно. Не бе загубено. Не бе предполагал, че имаше нужда да се почувства не сам дори само докато дава от вниманието и грижата си. На първо място дори не знаеше, че бе способен да даде нещо такова. Когато усети присламчването на Ашър, наистина не знаеше какво да прави, затова му даде просто себе си и вниманието си.

Тъкмо успя да се разсее с близкия спомен за топлината на другия, когато в стаята връхлетяха Джини и Хю. Връхлетяха бе точното определение. Видя ядосания поглед на момичето, когато вдигна глава, сепнат от заниманието си. Оставаха му само  минути ...

- Забрави ли, че вчера имахме уговорка, Виктор? - ядосаната нотка от гласа на Джини го хвана неподготвен.

Имаше само една уговорка, за която можеше да мисли ...

- Трябваше да излезем - обясни Хю, както винаги правеше, когато Джини подпалваше.

Той някак добре знаеше какъв е проблемът й, което винаги се струваше като магия за Виктор.

- Трябваше!? - присви вежди Виктор и след малко чертите на лицето му се смегчиха. - Защо не ми напомни? - последва логичния за него въпрос.

- Как да те открия, като се размотаваш вечно с новото си приятелче?

- Стига, Джини!

- Стига!? Не беше ли на моя страна?

- Не заемам ничия страна ...

- Вижте, съжалявам! Мога да ви се реванширам днес ...

- Не искам! - отсече Джини. - Занимавай се с новите си приятели! - момичето се тросна и се завъртя на другата страна, излизайки.

- Ще й мине, приятел - изтърси Хю и потупа Виктор по рамото.

Двамата си споделиха кратък поглед и Вик му кимна. Хюсеин се обърна и последва Джини.


Виктор усещаше, че в гърдите му се задига необичайно притеснение. Бе мернал Ашър за кратко предишните дни, но в следващите поне три не го видя. Не можа дори да чуе нещо. Едва успяваше да преглътне храната, която поглъщаше. Бе седнал на обичайното си място в стола и ровеше храната си. Последните дни дори седеше сам, Джини и Хю буквално бяха на съседната маса и двамата си разменяха погледи, от които ставаше ясно, че положението не се е променило. Джини дори не искаше да го поглежда ... за разлика от някой друг.

Виктор тъкмо бе решил да се откаже от храната, когато с периферното си зрение видя Джини да се изправя. Двамата почти не се засичаха освен в часовете, но дори тогава не си говореха. Чу обичайните й крачки, но в същото време чу нечии други. Отново обичайни, потропващи на достатъчно висок ток.

Виктор вдигна глава и погледна напред към Кейти, която така бързо бе стигнала до него, че за фон чу само нервната въздишка на Джини. Може би щяха да се сдобрят съвсем скоро, ако Кейти не се бе настанила точно срещу Виктор.

- Имам едно предложение за теб, Вик - ентусиазмът й го хвана неподготвен и той дори не съумя да си отвори устата, за да каже, каквото и да е било.

Присви вежди в очакване, но не последва нищо. Той не се бе заразил от чуждия ентусиазъм.

- Няма ли да ме попиташ какво е!? - Виктор отвори уста за кратко, но тя очевидно разбра, че диалогът в главата й няма да протече по същия начин. - Както и да е! - отметна рус кичур.

Усмивката й беше чаровна, но не привличаща. Ако Ашър бе седнал срещу него и се бе усмихнал, навярно моментално щеше да се зарази.

- Ще организирам парти вкъщи. Ела - каза му и не дочака отговора, който щеше да бъде по-скоро НЕ. - Всички ще дойдат - допълни и пръстите й си щипнаха един картоф от чинията му. - Аз ще се радвам най-вече на теб - смигна му и кикотът й продължи дори след като се отдалечи от масата му.

Ашър запоследно погледна към черния си костюм с черна риза и черна папийонка, преди да ги подреди всички части на закачалката и да я прибере в гардероба. Беше в лека война със себе си, малко по-различна от предходната. Сега се питаше кое му бе отнело толкова дълго време. В края на краищата не се бе оказало толкова болезнено и трудно, колкото опитите му да отлага момента във времето. И тогава, щом се преоблече в дрехите си, с които го докараха от Денвър, намери отговора на въпроса си.
Бръкна в джоба на дънковото яке, за да потърси запалка, но намери друго. Извади оттам дъвките с вкус на диня. Бяха останали още 2 пакетчета.
Ашър се усмихна, макар че по лицето му пробяга леко изумление. Не се бе усетил колко бързо привикна да пъха по една такава дъвка в устата си, при това главно, защото му напомняше на един определен човек.
- Хей, Аши, ще тръгваме. - блондинката се появи като призрак отникъде, или просто тъмнокосия не я беше чул да се задава. Както и да е, вече провали момента му на приятно уединение.
- Предпочитам да се прибера сам. Имам нужда да покарам. - отговори и то напълно откровено. Наистина си беше решил да вземе някоя от колите на баща си навръщане. Нищо, че щеше да си изпати, защото не бе получил никакво позволение да ги кара, а той бе не просто върл колекционер на скъпи превозни средства. Кръщаваше всяка от колите си и не позволяваше на никой да ги доближи. Ашър даже не бе измислил как ще се добере до кода за гаража му, но бе лишен от нуждата да го умува, щом Мариса го хвана под ръка и го задърпа със себе си навън.
- Изрично обещах на майка ти да се върнеш с мен. Даниел е запалил и ни чака.
Отново беше прекалено изтощен и твърде много емоции блъскаха във вените му, за да се разправя с който и да било. Просто замълча и се изключи напълно.
Вместо да запали цигара разопакова една от дъвките с вкус на диня.
...
Докато Даниел паркираше колата, Ашър се оглеждаше през прозореца. Вече нямаше търпение отново да види Виктор и не успяваше да държи крайниците си неподвижни. Кракът му потракваше по пода в ритъма на музиката, която си беше пуснал на уокмена. Добре че си го носеше, макар и да го ползваше рядко, защото слушалките му убиваха досадно.
- Ашър! - Мариса привлече вниманието му, точно след като излязоха навън. Тъмнокосият тъкмо забеляза Виктор и се канеше да му помаха, когато блондинката стисна брадичката му и извъртя лицето му към своята посока.
- През цялото време ли носеше слушалките?!
Той я погледна объркано. Нима не ги беше забелязала на главата му? Нищо, че рошавата му коса можеше да скрие цялата галактика, но все пак...
- Да.
- Не си чул и една моя дума!
- Така е. - отвърна с пълна незаинтересованост, докато вървеше към входа на училището. Бе изпуснал Виктор от поглед, което леко го подразни. Никак не беше в настроение за това. Стори му се, че погледите им за секунда се засякоха, защо не го изчака?!
- Говорех през цялото време! - отново се оплака Мариса.
- Каза ли нещо важно? - зададе ѝ очевидно реторичен въпрос, преди да се отърве от присъствието ѝ, поне косвено. Побърза да влезе в часа по математика, защото и това се очертаваше по-предпочитано мъчение.
Трябваше ли да си служи с този мръсен трик отново? Да.
Искаше ли да му се налага пак? Не.
С бързите рефлекси на бенгалски тигър, Ашър протегна ръка и сграбчи горнището на Виктор изотзад. Придърпа го в тъмната стаичка на чистача и затвори бързо вратичката.
Отново бяха в същата ситуация като в онзи ден, преди да се разберат за нещо, което според Ашър дори не беше проблем.
- Надявам се не страдаш от клаустрофобия. - прошепна му до известна степен сериозно, макар раздразнението да се прокрадна в гласа му. Този път запуши чуждата уста със своята, защото ръката му беше заета да се плъзга по талията на червенокосия.
Не му пукаше, ако беше нечестно. Не го вълнуваше, че не поиска позволение да го целуне. Предполагаше се, че след като се изясниха, вече може да го целува когато си поиска! Очевидно и където поиска...
Въпреки че беше изпитвал нуждата от близостта му непрестанно през последните дни, целувката му бе издържана откъм нежност. Не искаше да го нарани, а просто да му покаже колко му беше липсвал. В момента не му се слушаха приказки, не и точно сега.

Виктор усети раздразнението да се покачва с всяка следващата крачка, която правеше. Не стига, че Ашър не му бе казал, че ще изчезне безследно за цели три дни! А сега се появяваше с русата кифла, която ако нямаше нищо общо с Ашър, определено искаше да има. Виктор предпочете да не чуе историята. Както и предпочете да се вглъби в часовете и да спре да си мисли глупости, но сърцето му се свиваше всеки път, в който се сетеше за липсата на Ашър. Учителите не споменаваха нищо за липсите им, макар че тази на Мариса бе убегнала на червенокосия. Не го интересуваше достатъчно.

Забави се само да се разуптае срещу притеглянето, което му дойде от нищото. Почти щеше да се спъне и да падне назад.

Страдам от Марисофобия, искаше да каже, но му бе отнето правото и на това.

Виктор постави ръце на гърдите на Ашър и захапа долната му устна в пълен контраст с чуждата нежност. Отблъсна момчето от себе си и в този момент не виждаше почти нищо, но за сметка на това можеше да си представи всичко. Раздразнението по лицето на Ашър накара устните му да се извият в усмивка, защото смяташе, че напълно си го заслужаваше!

Дишането му беше тежко, но предпочете да запази мълчание. Имаше ужасен ден и не му се слушаха оправдания, дори и логически причини. Измъкна малката химикалка, която винаги носеше със себе си и усети натиска на пръстите на Ашър на талията си. Виктор постави пръсти на дясната му и ги преплете с чуждите. Стисна ръката на Ашър силно и с другата си бутна нагоре ръкавите на сакото и ризата му. Разписа химикалката върху чуждата кожа и когато усети по-лесното поредно кръговидно движение, причинено от плъзналото се мастило по кожата, разписа номера си.

- И ти ми липсваше. - усмивката появи върху лицето му неканена.
Мижавата и хаотично премигваща крушка беше достатъчна, за виждат всичко в малката стаичка. Въпреки това обаче, на Ашър не му беше достатъчно. Искаше да види своя Виктор като хората. Искаше да отидат някъде само двамата. Някъде далеч от всичката врява, ако ще и на другия край на света.
Докато си мислеше за потенциално добро място, където да го отвлече за уикенда, ръцете му ес не останаха без работа. Усети как си бе заслужил другият да го отблъсне, само дето това не го спря да стои на разстояние. Още повече, че такова почти нямаше в малката стаичка на чистача.
Едната му ръка остана окупирана закратко от червенокосия и Ашър проследяваше действието му, докато отново опита да го притисне към себе си със свободната си длан.
Устните му прошепнаха изписаните с мастило цифри и се постара да ги запамети в главата си, в случай, че се размият.
- Опитах да се обадя... - изрече не като оправдание, а като факт. В тембърът му се прокрадваше и друг тип раздразнение. Това от липсата, от чувството на безпомощност в тогавашната ситуация. - Не те намерих в телефонния указател. - добави и сам се намръщи леко. Нямаше как да знае, че никой не се занимаваше с хората, живущи в квартала на Виктор.
Тъмнокосият плъзна пръсти по шията на рижавелкото и улови чуждата брадичка, която опита да му се изплъзне. Още чувстваше захапката върху долната си устна и не се сдържа да я оближе. Не бе убеден дали е разочарован, че не е чак цепната.
- Имаш ли планове за довечера... За уикенда, всъщност. - накрая въпросът му не прозвуча като такъв и Ашър изцяло обгърна парещото лице с шепата си. Беше решил къде искаше да отидат.

- Последно? - вдигна глава към Ашър и сериозната му физиономия не се запази на лицето му за дълго, както и леко раздразнения тон.

Беше твърде концентриран да запише номера си. Не искаше да губят връзка ... особено когато никой не даваше нормално обяснение. Всъщност, Виктор винаги бе давал номера си, затова хората нямаха нужда да го търсят в указателя. Не се бе питал защо, но навярно славата на квартала често отказва хората да си вършат работата.

- Довечера ... - започна и за миг млъкна, когато другият отново приведе глава към неговата. - Ей! - възкликна; лицето му гореше почти винаги в компанията на Ашър, но не искаше да губи нишката на мисълта си. - Довечера съм на парти - отговорът на този въпрос по-рано бе НЕ, но при настоящото положение, реши, че отговорът му ще се промени на ДА.

Щеше да накаже дори себе си с малко загубено време, вместо да се съгласява да унищожава всичките си планове, които така или иначе нямаше, но сега му се искаше да има и лесно ги имаше. Не че знаеше какво точно ще прави там. Кейт се държеше много съмнително около него откакто се бяха натискали на ... отново нейно отново парти.

- Ако ще взимаш съботата и неделята ми, трябва да знаеш, че покрай теб оценките ми са стигнали А-, затова ще ми трябва време да уча - постави малкото си условие, което макар и да звучеше нелепо, определено бе всичко, което имаше и над което имаше контрол.

Беше и доста шокиращо, когато го видя на теста си по-рано днес.

Светлината премигна отново и в кратката секунда, в която изгасна, Ашър остана по-назад в разговора и присви вежди. Опита се да върне малко лентата и да се подсигури, че не му се е причуло. Само дето бе на сто процента уверен в страхотния си слух и Виктор наистина му беше казал, че ще ходи на парти.
Тъкмо понечи да си отвори устата и да попита на какво парти ще ходи и с кого, когато се усети, че е позакъснял с реакцията си. Рижавелкото му вече бе претупал тази тема и премина на съвършено различна такава.
Чакай...Ама той не знаеше ли, че уикендите започваха от петък вечерта? Според Ашър това беше единствената и абсолютна вселенска истина.
Прескачането от тема в тема му се отрази и чертите на лицето му също прескачаха от едно изражение в друго, сякаш беше някакъв човекоподобен робот с бъг в системата. Не че технологиите бяха стигнали дотам...
Усмихна се саркастично на чуждото обвинение. Не защото си беше нелепо обвинение, а по-скоро защото му беше забавно колко променяше едно минусче в чуждото реноме според самия Виктор. Какво толкова? Беше забравил да добави някое тере или запетайка в домашното си?
Дразнеше се как искаше, но не можеше да му се ядоса. Чувстваше, че му се иска просто да го отвлече без да е само на шега. Дори не получаваше достъп до устните на Виктор, че да оправи ситуацията набързо.
- Ако тръгнем днес, мога да те върна неделя сутринта. - сви рамене и подпря ръка на стената зад Виктор, притискайки едното си бедро между чуждите. То почти потъна там като разтопила се бучка масло. Накара действието си да изглежда така естествено, сякаш бе породено поради липсата на място и съвсем не бе умишлено съблазняване.
- Помисли си. - прошепна и дъхът му се разби в зачервеното, но инатливо лице насреща му.
“Ще се видим на партито” - не го каза на глас, а само с очите и мислите си.
Нямаше шанс да не е поканен на това парти и още щом се изниза от тъмната стаичка първи, звънна на досадната Мариса да я пита у кого е купона тази вечер.
“Кейти”...
Името на другата блондинка в малката им “приятелства” групичка на известни ученици, веднага закънтя досадно в рошавата му тиква. Знаеше, че ѝ беше харесало да се натиска с Виктор, но не толкова заради самото натискане, колкото заради неговия отказ. Жените просто се спускаха са преследват точно тези неща, които не могат да имат на момента. На Ашър далеч не му беше нужда пътеводителна книга за противоположния пол, достатъчно си бе имал вземане-даване с момичета. Може и да бе още млад и невеж по дадени теми, но не беше сляп, нито наивен.
- Хей, Ричард. - поздрави може би най-неприятния член на отбора им по футбол. По-точно най-некадърния, който се мислеше да велик и вечно тормозеше по-слабите от него. В този момент му се усмихваше и го караше пак да си мисли, че го харесва като другар. - Може би да заема спортните ти обувки, един номер сме. - смотолеви някаква лъжа и другия с леко невярване, че е избрал точно него, почти с изгубен речник му отключи шкафчето си.
Вътре бързо намери каквото търсеше. Беше чул идиота да се хили и хвали как правил пранк на Кейти и ѝ крадял една от всеки чифт обица без да разбере. Вярно, че Кейти беше достатъчно богата, че да си позволи да идва на училище с нов чифт всеки ден, от въпреки това беше досадно...
- Като се замисля...не сме същия размер. Забрави. - махна с ръка и се оттегли набързо, преди Ричард да го е поканил на някое малоумно парти с трева. Групичката му определено идваха понякога напушени на тренировки, което го вбесяваше, или поне би го вбесило, ако някой от тях играеше кадърно.
Ашър подхвърли обицата на Кейти във въздуха и я ялови повторно с ръката си, мушвайки я в джоба на коженото яке.
По-късно на партито нарочно се направи, че не забеляза присъствието на Виктор. Двамата, както и почти всички останали, бяха в едно и също помещение дълго време, но тъмнокосият реши да му даде вкусът на негово любимо лекарство. Престори се, че е тук заради киманията на Мариса и че разговорите между групичката на популярните деца му е донякъде интересна. Всъщност, направо обърна разговора към себе си, за да може Виктор да няма друг избор, освен да го забелязва без почивка.
Говореше, участваше в глупавите игри, които винаги печелеше, затова и не му се налагаше да пие като наказание. Изнасяше купона на раменете си и просто дебнеше кога Кейти ще успее да се измъкне към стаята си. Предусещаше кого щеше да покани там.
Не че нямаше доверие на Виктор, просто го познаваше. Знаеше за колко неща не беше наясно, колкото и да не искаше да си го признае. Прав беше като му каза, че е отворена книга. В случая беше така и Ашър не знаеше защо реши да се забърква повече в тези неща. Социалните сбирки не му прилягаха. Отстрани изглеждаше така, сякаш Маверик просто искаше цялото му време само за себе си, но той сериозно мислеше, че го познава и знае какво ще му хареса повече.
Виктор или беше по-глупав от видяното досега, или му правеше напук. И в двама случая тъмнокосият пак щеше да му покаже какви са момичетата.
Ашър бързо прехвърли топката на Мариса, когато съзря как Кейти се оттегли, повела Виктор за ръка нагоре по извитите стълби.
Промъкна се почни безшумно и единственото му препятствие бяха двама Рик и Мелани, които се натискаха в тъмното ъгълче на коридора на горния етаж. Така му изкараха ангелите, че почти изпищя. Не очакваше изобщо да дойдат на този купон, при положение, че Ашър му каза да я покани в апартамента им, защото той нямаше да се прибира. Вече си беше направил някакви планове в аванс.
Спря се и изчака малко пред вратата, докато не чу кикотенето на Кейти и провокативния ѝ глас. Така като не ги виждаше, почит можеше да каже, че с Мариса си приличаха като близначки, или блондинките бяха мит и всъщност се клонираха в някоя лаборатория.
- О, извинявайте, не почуках. - каза леко смутено, но с типичния си лежерен тембър. Погледът му се устреми към Кейти, която го увери, че не е прекъснал нищо и попита какво има.
Ашър влезе в стаята и остави вратата притворена.
- Не е нищо, просто намерих обицата ти по-рано в училище. - промълви и когато девойката протегна ръка, той пусна скъпото бижу в нея.
- Откъде...знаеш, че е моята? - ахна и следващият ѝ поглед тотално промени значението си. Кейти бавно се изправи от мястото си, без да нарушава очния контакт.
- Видях те да я носиш преди три седмици. - отговори ѝ и си лепна чаровната усмивка.
- О, това е.... Това е... - доближи се до него достатъчно, за да се омая сама с аромата му. Преди беше опитвала да го сваля, затова и знаеше, че демонстрацията му няма да отнеме дълго. Всеки искаше да се чувства специален. Най-старият трик на света.
- Това е наистина много мило, Аш... - тя се врътна за малко към Виктор - Може ли да излезеш за малко.
- Всъщност... - прекъсна я Ашър - Мариса те вика долу. После ще сляза и аз. Ще играем на “Върколак” - намигна ѝ и тя ги глътна речника. Послушно излезе от стаята си като не спря да го зяпа.
Маверик бавно затвори вратата под носа ѝ без да се усети и поклати глава. Усмивката му изостави лицето му и чертите му се изравниха. Ръката му по инерция се оказа върху ключа в бравата, който пръстите му завъртяха докато не се чу заветното изщракване.

Виктор чувстваше вълнението си осезаемо. Не почувства и една секунда ненужна от всичко, което видя. Донякъде в ума си си бе визуализирал точно случващата се ситуация. Не напълно същата, защото версиите в главата му се променяха постоянно спрямо развилата се ситуация. Не се бе прибирал вкъщи, затова бе преценил да прекара оставащото време до въпросното парти в парника. Днешният ден не предполагаше, че трябва да се занимават с това, но беше перфектното място да се наслади на спокойствието и топлината да го облива. Беше му горещо. Не само заради задуха в парника.

Тялото му потрепваше всеки път, в който Ашър минеше дори на два метра разстояние от него. Виктор знаеше добре, че нямаше какво да прави тук кой знае какво. Имаше една единствена цел и игнорът на Ашър в главата на червенокосия бе победа.

Виктор дори не заподозря, че за първи път пи някаква слаба алкохолна напитка. Всеки вкус в устата му се модифицираше и му носеше усещането, че преди малко устата му е била в чуждата. Погледът му на няколко пъти се спираше върху Кейти, което я остави с впечатлението, че жадният му поглед бе за нея.

Реалността бе толкова различна. Но въпреки това я очакваше с нескрито нетърпение. Защото тя щеше да му доведе Ашър. Така беше и в някоя от версиите, които се разиграваха в главата му, докато се качваше по стълбите. Съзнателно знаеше, че няма да прави нищо с нея. Единственото му опиянение идваше от мислите му за Ашър. Той успешно бе разпалил въображението му преди да излезе от малкото помещение и да го остави сам. Сърцето му още туптеше диво.

Виктор се бе озовал седнал на леглото, когато вратата се отвори, но не разбра как и кога бе успял. Мислите му бяха съвсем другаде и това другаде изскочи пред очите му. Червенокосият наклони глава и погледна към Ашър през Кейти. Дишанията му станаха по-тежки, не чу и дума от това, което двамата си казаха, защото не го интересуваше. Единствено видя връткащия се задник на русокоската преди да излезе от стаята и единственият звук, който имаше значение от началото на вечерта, бе заключването на вратата.

Виктор усети топлината по тялото си толкова осезаемо, че свали сакото си, без да го бави особено. Усещаше, че не може да диша и откопча няколко от копчетата на ризата си, но не му помогна особено. Единствено разголи леко гръдта му. Виктор едва си пое дълбоко дъх, веднъж и още веднъж. Сърцето му се разтуптя още, когато тъмнокосият се обърна в негова посока. Сериозните черти на лицето му го накараха да разтвори устните си от нетърпение. Езикът му се подаде, за да навлажни сухите му устни.

Ашър се извърна бавно, като хипнотизиран от звучното щракване на ключа, който сега стърчеше от вратата като че щеше да остане единствения свидетел на онова, което щеше да се случи между хората в стаята.
Не беше близнал и глътка алкохол цялата вечер, но сетивата му веднага доловиха аромата на сладък ягодов ликьор, който се носеше от тежкия дъх на Виктор. Това накара тъмнокосия да повдигне вежда, но въпреки това не промълви нищо.
Приглади рошавата си коса назад и тя в този момент реши да му се подчини напълно. Това го накара почти да се усмихне, когато приседна до другия. Всъщност беше забелязал как го зяпаше през цялото време. Не вярваше да е, защото реши да го играе душата на купона. Сега истинската причина му беше пред очите, ясна като бял ден.
Беше въпрос на време преди някой да опита да се усамоти тук подобно на тях, но в момента нищо от това нямаше значение. Кръвта на Ашър запулсира бясно, когато проследи чуждите движения и видя жадния поглед на сантиметри от неговите.
Той беше чакал този момент дори повече от самия него.
Аш подхвана брадичката му и приближи устни до чуждите, обещавайки целувка. Бяха толкова неустоими в този миг... Мокротата, оставена от езика на Виктор, ги правеше нереално блестящи и подчертаваше точните им контури. Изпъкваха на фона на бялата кожа и сякаш си просеха да бъдат завладени от тези на Ашър.
Спусна свободната си ръка надолу по шията и разкопча още няколко от копчетата на ризата. Проправи си път през отвора и пръстите му стремглаво се пързулнаха по парещата гръд. Точно тогава, когато устните бяха напът да се слеят и погледите им се премрежиха, Маверик запуши с длан устата на Виктор. Прилепи я толкова плътно, че да може да усети по нея слюнката, която другият не успяваше да преглътне.
Събори червенокосия изцяло върху леглото и остави лилав отпечатък от себе си на гърлото му, точно най-отпред, където нямаше начин да го скрие. Може би нямаше да е толкова безразсъден, но вината беше на Виктор...пък и следващите два дена не бяха на училище.
Ашър се облиза, попивайки приятния вкус и отдръпна глава колкото да оцени творението си. Без да остави този под себе си да диша, тъмнокосият спусна устните си там, където се разхождаше ръката му допреди малко. Точно под вече почти напълно разгърдената риза. Млечнобялата кожа беше толкова мека и чувствителна, че не се сдържа да не остави още няколко пурпурни отпечатъка. Мисълта, че никой не бе докосвал Виктор по този начин, го погълна съвсем и дори не осъзна колко се възбуди само от начинът, по който червенокосия откликваше на устните му по всяко едно местенце.

Виктор не бе чувствал такава треска. Кръвта във вените му кипеше и тялото му гореше. То откликваше на всяка целувка, на всяка захапка и смучка разтърсващо. Така се и чувстваше. Разтърсен от всичко, което Ашър оставяше след себе си. Неконтролируемите стонове се разбиваха в чуждата длан и липсата на въздух принуди Виктор да спре да стиска съвсем несъзнателно завивките под себе си. Двете му ръце се уловиха за тази на Ашър и с треперещи ръце я отмести от устата си.

Виктор почти успя да се задави със слюнката, насъбрала се в устата му и накрая се прокашля. Едва успя да си поеме дъх и след това ... беше толкова ново и различно, вълнуващо ...

- Аш ... - името му излезе в тон с предишния му стон и по устните на Виктор се изписа необичайна, палава усмивка.

Другият вдигна погледа си и Виктор пусна ръката, която бе стиснал, оставяйки червенеещи следи от пръстите си.

Виктор в никакъв случай не беше пиян. Тази единствена напитка, която бе погълнал, не беше нищо. Наистина опиянението и вълнението от мисълта Маверик да завладява всяка частица от него бе по-вълнуваща от всичко останало.

А възбудата му ...

Изви глава назад само за да стигне до копчето на дънките си.

- Много ... ми стяга ... - призна си, без да намира за нужно да не го прави.

Бяха толкова близо един до друг, че можеха да се усетят във всеки момент. Виктор съумя да откопчае копчето и да свали донякъде ципа. Думкането на силната музика заглуши стонът му и пръстите му се впиха в тъмните коси на Ашър.