We were speeding together down the dark avenues, but besides of the stardom All we got was blues.

Ръцете на Виктор останаха почти във въздуха, когато Ашър го нападна с прегръдката си. Не беше нещо неочаквано, но бе концентриран. И може би дори подразнен. Бе му проличало, но някак смекчи настроението си.

- Е ... ще ти простя ако ... си намериш истински лекар, който да те прегледа. Аз не мога да ти препиша бележка за отсъствия! - изрече Виктор и докосна чуждото носле със своето.

Не му пукаше толкова за документа, просто се надяваше Ашър да го послуша, за да го види наистина някой, който бързо и лесно да каже дали трябва да предприеме някакви действия или поне да му предпише някакви обезболяващи. Вече почти не бяха деца.

- И ще идвам всеки ден, ако няма да ти е досадно - усмихна се леко и стана от мястото си. - Още много ли ти остава от наказанието ти? - попита, поглеждайки към часовника на стената. - Мисля, че ще е добра идея да го приключим, за да не се занимаваш с него като се върнеш, тъкмо и ще си тръгнем по-бързо ...


Беше минала цяла вечност сякаш преди Ашър да се върне обратно на училище. Виктор му даваше от грижата си ...

Но имаше нещо, което го тормозеше от няколко дни насам. Бе просто един къс разговор, когато приятелят му бе дошъл у дома за няколко часа. Явно бе решил, че предпочита да се разтъпче. Виктор разбра това, но последва случка, която го беше оставил вцепенен. Стана свидетел на малката си кражба на майка си, когато отвори вратата, за да донесе вода на тъмнокосия. Видя я как претърсва джобовете на якето му и Виктор остана с отворена уста. Жената бързо все пак дръпна хванатите няколко банкноти и ги постави зад ръце, сякаш нямаше нищо ...

Виктор едва успя да преглътне и погледна през рамо, но Ашър не беше станал, не беше наоколо.

Върни ги ...

Беше единственото, което бе казал тихо, след като затвори вратата зад себе си.

Тя не го направи.

По-късно му обясни, за да му каже, че трябва да прави същото.


- Може ли да те помоля нещо, Ашър? - попита, докато двамата вървяха заедно по коридора на училището.

Не можа да се дистанцира от него, макар че се чувстваше виновно. Тъмнокосият явно имаше достатъчно пари, за да не обърне внимание. Видя го да спира и едва успя да задържи погледа си върху неговия.

- Ъм ... знам, че изглежда, че много добре се разбираш с майка ми ... - бе репетирал това много пъти, но ... - Тя ни подозира. Пита м за теб ... - каза тихо, макар че бяха позакъснели и нямаше никой наоколо, всички почти бяха в час.

В изминалият месец Ашър изживя мечтаната си почивка. Кой да знае, че всичко, от което бе имал нужда, можеше да получи толкова лесно... Ако знаеше по-рано, отдавна би се сбил с някой по-силен от него в коридора.
Готвеше се да промени всичко. Дори не предполагаше, че не изисква кой знае какви усилия. По разбираеми причини, докато беше сам със себе си, непрестанно се държеше зает с учене и подготовка за изпитите в края на срока, както и материалът, който му носеше Виктор и с който имаше да наваксва. Най-вече поради трудночетяемия почерк на червенокосия. Ашър беше виждал всичко през живота си, но за пръви път виждаше някой да пише прекалено красиво. Изящният леко наклонен курсив на Уилсън му напомняше на краснописа на някой от старите президенти или направо на писателя Марк Твен.
Когато си имаше гостенин обаче, тъмнокосият ставаше почти непоносимо енергичен. Не го свърташе, или по-скоро концентрацията му в присъствието на Виктор отиваше на кино всеки път, в който си обещаваше да не го дразни и да бъде по-сериозен. Мисията невъзможна. Хващаше го лигата под път и пад път, намираше си малки нещица, за които да закачи рижавелкото. Не можеше да му се насити... За първи път от много време насам отново го виждаше като себе си...сякаш ледът между тях се беше стопил напълно и никога не го беше имало.
Маверик се чувстваше щастлив и не го криеше. Не криеше усмивката дори докато все още го болеше непрестанно да я държи върху лицето си. Не отразяваше раните по себе си, но му харесваше как Киви се грижеше за него и колко внимателно се сгушваше така внимателно в прегръдката му, когато го привика при себе си на широкото легло. Усещаше много пъти как не смееше съвсем да отпусне тежестта си върху му, за да не го заболи. Правеше толкова дребни съобразителни неща... и навярно не подозираше, че Ашър би ги забелязал.
Леко завеяната му усмивка поизчезна зад въпросителен поглед, когато усети, че нещо не е наред. Не знаеше какво така внезапно се промени у Виктор, но като че там намери нотка на вина, още преди да чуе притеснението му.
- Нима се чувстваш като грешник? - пошегува се на ушенце и го сръчка закачливо макар да виждаше сериозността на червенокосия. Никак не му се хареса че единствено това го накара да посърне толкова. Пожела да го разведри още на секундата, макар и темата да не беше майтап.
- Стига, Виктор... Това все някога щеше да се случи...може би. - въздъхна и сви рамене, докато виждаше удивлението на другия. - Постоянно ти идвам на гости... и се заключваме в стаята ти. - едва се сдържа да не му намигне, но беше спрян от предупредителния поглед насреща си. Въпреки това му се прииска да сграбчи в шепа зачервеното като домат личице и да целуне тези устни...
- Спокойно, имам решение на “проблема”. - прокашля се важно и махна с ръка. Все още беше в някакво отпуснато настроение, защото откакто се върна в училище започна да други с напълно нови хора. Всички бяха от по-горен курс и бяха свежи, изобретателни, дори по-откачени от него.
- Ще намина днес към 8 вечерта. Когато се позвъни, кажи на майка ти да отвори, но излез след нея. - остави кратки напътствия е без никакво друго обяснение, целуна парещата буза и се изниза от погледа му. Прекалено близо беше да го завлече в офиса на директора и да заключи вратата, за да мърсуват там... Мигът, в който си представи изкусителната неморална сценка и хукна нанякъде, за да се спаси.
Следобедът прекара във фотографски клуб. Бе решил да подготви специална изненада на Виктор за рождения му ден, който наближаваше, ала филмът бе заседнал по жесток начин в апарата му и ако го изкара, можеше да го повреди на грешното място. Затова и лека полека опитваше да стигне реши проблема без това да му коства и един от негативите.
Стигнаха с колата точно към 8. Ашър излезе от колата и отвори на двете момичета, които бяха част от новата му компания. Нищо ангажиращо, просто си чилваха на приказка за всякакви извисени глупости, всичко над идиотските клюки и простотии, които вълнуваха съучениците му.
Мълвата, че свири малко на бас китара бързо се беше разчула и вече беше канен да стане част от музикалната им група. В интерес на истината Ашър беше фен на рока от времето му, но беше със смесени чувства към далеч по-различния иновативен стил на “Кокошарника”.
Тъмнокосият почука на вратата, докато дъвчеше дъвката си с вкус на диня. Беше хванал през кръста едната девойка, защото все пак краткото му шоу трябваше да бъде правдоподобно.
- О, госпожо Уилсън, здравейте. - усмихна се чаровно и отново набързо беше поправен да ѝ говори на “ти”. Някак обноските му не позволяваха. Не му идваше съвсем отвътре.
- Синът ви тук ли е? Ще ходим на... - замисли се, че нито “купон” нито “парти” бяха удачни неща да изтърси пред родител - ...на една забава. - върху си уверената усмивка и точно тогава се на ратата цъфна и Виктор. Ашър с веселие наблюдаваше как Тифани му се метна на врата и го целуна по бузата, след което го нарече “пъпешче”.
- Може би още не се познавате? - попита възрастната жена и посочи към двете девойки. - Това е Сара, а това Тифани - кимна към брюнетката, която отлично играеше ролята на гадже. Дори не трябваше да я убеждава да му помогне с театъра, все пак мислеше да учи за актриса, а актриса не се ставаше току-така. Особено пък в Холивуд. Тифани бе уцелила от лотарията, защото като награда щеше да получи връзка с един продуцент, познат на бащата на Ашър.
- Е, да не се пречкаме повече. Да вървим. - Маверик кимна към лъскавата си нова кола.

Аз винаги се заключвам в стаята ми!, бе изрекъл този прост факт, след като получи уверение, че няма за какво да се тревожи ...

Само ако не го бе срам да каже точно какъв бе проблема в своята същност. Не можеше да повярва, че майка му бе направила това. Знаеше за разнообразните й хобита и знаеше, че основно заради нейното прахосничество се караха с баща му. Виктор разбираше баща си. Той бе свестния, но бе затънал в дългове заради Клаудия. Двамата имаха много причини да не се разбират ... основно лъжи. Виктор никога не знаеше за какво точно се карат, защото не слушаше, но ако това бе част ... сега се замисли колко зле познаваше родителите си. Бе по-лесно да се скрие в своя свят зад затворените стени и без вечеря, но да си вземе време спокойствие. Единствено с него се гордяха и единствено заради него все още бяха в тази безумна връзка.

Виктор не можа да се възпротиви ... истината бе, че не искаше причина. Почувства се леко виновно, че излъга, но се опита да игнорира чувството ... то продължи, докато не чу звънът на вратата. Часовете днес също минаваха бавно, защото не му се искаше да идват. Впрочем - дори не му се излизаше. Искаше да си лежи в леглото и да мечтае ... за малко по-справедлув свят, в който да може открито да обича Ашър ...

Мисълта успя да го просълзи, но тя бе смесена и с това какво ли би станало ... ако наистина майка му ги подозираше, дали имаше и бегли опасения? Не бе нещо, което можеше просто да попита ...

Въздъхна, когато чу звънеца и се опита да си лепне усмивка. Ако не друго, поне щеше да види Ашър отново. Не че особено много му хареса в тази светлина ... осъзна чак сега, че онова, което бе изпитал по-рано, докато го зяпаше как се натиска с Мелани и сега, когато не се натискаше с ... която и да беше тази, бе чисто и просто ревност. Не бе изпитвал нищо такова досега, не и напълно осъзнато. Бързо схвана какъв беше планът на Ашър и двамата размениха погледи за кратко.

- До скоро! - каза, без да се обръща към жената, но в следващия момент усети ръката й под лакътя, докато преминаваше отстрани нея и вдигна поглед.

Бе висок почти колкото нея, а тя бе доста висока жена. Хвърли му необичайно игрив поглед и кръвта на Виктор почти замръзна. Знаеше, че сега Ашър щеше да е доволен, че се е отървал от опасността, която не съществува и кражбите щяха да продължат ... някак. Дори сега. Виктор не познаваше този поглед, но той казваше всичко.

- Защо не останете за по едно кафе преди това, нощта ще е дълга? - рече жената и пусна Виктор, който остана от вътрешната страна на апартамента.

Двете момичета видяха перфектна възможност. Обаче за какво!? Искаше да им каже, че кафето не струва и по-добре да тръгват, но отново погледна към Клаудия. Винаги бе изпитвал страх към нея дори да не помнеше много.

Виктор не каза нищо, когато тримата новодошли влязоха. Нямаше настроение, защото всичките якета останаха на закачалките.

- Защо не се забавляваш с приятелите си? - каза му след малко и го побутна.

Приличаше повече на статуя. Надяваше се никой да не го забележи ... мразеше как се бе превърнал в средство ...

- На кого казахте, че е купонът? - думата далеч не развълнува майка му, която си подсвиркваше доволно.

Виктор седна на последното свободно място и успя да се почувства не на място в собствения си дом. Нямаше нужда да ги разсейва. Всички се справяха чудесно с това. За разлика от него - Виктор не можеше да лъже добре.

- Аз, всъщност ... не се чувствам добре ... - лицето му бе почервеняло и нямаше нищо общо с Ашър и другото момиче макар и може би да изглеждаше така, защото не спираше да ги зяпа.

Ашър го бе запознал с новата му компания отдалеч, но никога съвсем лично. Всички бяха твърде заети, което бе нормално. Виктор също бе - особено с приближаващото поредно за него състезание. При тези обстоятелства, вече далеч не знаеше дали щеше да се справи добре, умът му винаги бе другаде.

- Искате ли още нещо? - попита жената и Виктор заби поглед в масата.

Не искаше да вижда никого ...

Майката на Виктор някак забавляваше Ашър. “Нощта ще е дълга..” Тъмнокосият сдържа звънкия си смях, защото мисълта какво си представяше възрастната жена да се случва на тези купони бе едновременно близо и далече от истината. Сигурно очакваше не просто да се натискат, а да има цели оргии от млади, плюс наркотици и какво ли не. Макар че в момента му се струваше прекалено отпусната и наред с факта, че синът ѝ си има приятелка и ще ходят заедно на купон.
А може би беше хитра и текущата ѝ покана бе опитът ѝ да ги задържи далеч от партито колкото се може по-дълго.
- Кафето е ужасно. - прошепна тъмнокосият с усмивка, въпреки че почти се задави с първата си глътка. Не му беше толкова важно, затова го обърна на шега. Ако в неговият дом някой му направи подобно кафе обаче, щеше да бъде моментално уволнен. Майка му имаше ужасно високи стандарти за хубаво кафе и бе научила не само прислугата, но и децата си как се приготвя такова, защото иначе би полудяла. Не че не си беше достатъчно луда, може би повечето писатели бяха.
Тифани се посмя на думите му, но Сара пожела да отиде до тоалетната и изчезна от погледа им. Ашър тогава се премести до Виктор и хвана ръката му. Не виждаше майка му наоколо, а и искаше най-после да му каже...
Приведе се съвсем към него и остави усмивката му да пропълзи по ухото и бялото вратле.
- Тифани знае за нас. - прошепна и стисна чуждата ръка, за да го успокои, когато видя разширените му в ужас очи.
Всъщност момичето само се беше досетило. Само по начинът, по който Ашър постоянно говореше за изгората си.
- Спокойно. Тя е...като нас. - намекна му достатъчно ясно, че е в техният отбор - Пада си по Сара. - кимна към посоката, в която странната и значително по-мълчалива девойка бе изчезнала.
- Хайде да преместим купона другаде. - обади се Тифани и намигна на двамата. По пътя навън се сблъскаха със Сара, а после и с Клаудия.
- О, тръгвате ли вече? Много жалко. - говореше им някак странно, но Ашър не обърна внимание. Грабна якетата от закачалките и ги подаде на останалите, след което тръгнаха. Единствено помага на майката на Виктор за довиждане.
Навярно бе ужасен детектив. Дедукцията във футболните игри му се отдаваше, но през цялото време днес си мислеше, че Виктор просто се беше саднал заради това, че трябва да пазят връзката си в тайна от околните, сякаш живяха в срам от някакъв извършен грях. Маверик знаеше това чувство отлично, защото често му идеше просто да прекоси чиновете, делящи го от Виктор и в стаята, препълнена с хора, да изкрещи, че го обича... Не му го беше казвал, защото искаше да го изкрещи пред целия свят, а само между тях двамата, бе убеден, че червенокосият го знаеше отлично.
Слязоха малко да се поразходят надолу по пътя, откъдето се стигаше до апартамента на Маверик, както центърът на града, обсипан с нощен живот. На тийнейджърите им не забранено да припарват на места като барове, но Тифани работеше почасово в един такъв. Щеше да ги черпи един коктейл, когато Сара отново изчезна съмнително зад ъгъла и Тифани отиде да я намери.
Ашър реши да изпуши една цигара с Виктор пред бара, докато го уверяваше, че всичко е наред и че може да си позволи да се отпусне поне веднъж. Беше трудно да го накара да пробва нещо ново, макар че за разни други неща не бе толкова предубеден... Не му пречеше да разучават телата си, докато бяха съвсем сами в компанията един на друг.
- Тифани, какво има? - попита объркано, щом видя почти разплаканата и вбесена брюнетка, която се върна при тях, за да им каже, че няма да им правят компания повече.
- Много съжалявам... Сара... Тя имаше проблем с...нещо... Откраднала е пари от всички ни, за да си купи. Наистина съжалявам, от нейно име, ще опитам да оправя нещата. Но трябва да вървя, не мога да я оставя сама. - единствено каза и им помаха да довиждане, затичвайки се обратно към задната част на бара.
Парите никога не бяха били проблем за Ашър, но и той самият нямаше амбиции, свързани пряко с тях. Може би прекалено не се вълнуваше, а трябваше да стане по-сериозен, просто не се чувстваше възрастен на този етап. Искаше всевъзможно по-дълго време да не му пука за всички тези неща, за които улегналите хора трябваше да мислят нонстоп. Затова и никога не гледаше с колко пари излиза отвкъщи, че да знае дали му липсват някакви. Този път обаче, когато изгаси цигарата и изкара портфейла си, установи, че е почит празен. Определено бе излязъл с достатъчно пари, защото възнамеряваше да води момичетата и Виктор на кино.
- Боже... Чувствам се като глупак. - усмихна се гузно, почесвайки се зад врата. Наистина не случваше съвсем на свестни хора, макар че вярваше на Тифани, чувстваше я близка приятелка макар и в краткото им запознанство. Знаеше, че не би го излъгала и Сара имаше основателни причини да открадне от тях. Но ако наистина бяха замесени разни забранени вещества...картинката ставаше грозна. Ашър едва ли щеше да приеме Сара в компанията им отново. Не му се искаше да разочарова Тифани, но не можеше да допусне някой толкова нестабилен електрон около себе си.
- Съжалявам за това... Вината е моя, че я доведох. Надявам се не е откраднала нищо от теб и майка ти. - рече на Виктор, когато се поосъзна от прозрението си, че все пак трябва да му пука за тези неща, поне малко. - Ще те компенсирам. - увери го и придърпа червенокосия в прегръдката си. Не му пукаше, че някой щеше да ги види. Беше просто прегръдка.
- Искаш ли да отидем у нас? - прошепна му и си личеше, че бе изгубил настроение за друго.

Виктор се чувстваше зле. За първи път от много време насам ... наистина в истинския смисъл на думата - по-скоро отвратително зле. Всяка последваща секунда не му помагаше. Правеше нещата само по-зле. Спомни си как майка му му намигна ...

Малко по-късно разбра защо когато двете момичета ги оставиха. Виктор не отговори на съжалението на Ашър. Защото не знаеше какво да каже ... как се очакваше да изрече нещо от рода на:

Няма проблем, Няма нужда, Няма какво да ни вземе ...

Искаше да каже нещо отчаяно, но знаеше каква е истината, както и знаеше, че Сара не бе виновна. Едва си поемаше дъх и затова бързо отговори на въпроса на тъмнокосия с:

- Да.

Не искаше и секунда да прекара на това място. Всъщност, искаше просто да се прибере. Да се ПРИБЕРЕ и да се ЗАКЛЮЧИ завинаги в стаята, защото не знаеше докога щеше да продължава така ... Ашър не трябваше да се връща, не и с толкова много хора, на които майка му можеше да навреди. Не познаваше Сара и Тифъни достатъчно ... но ако родителите им нямаха достатъчно!? Не беше честно!

Не беше!

Искаше да забрави за всичко - з чувството за вина, което го изяждаше, за лъжата, която бе изрекъл ... може би трябваше да каже, че вината е на майка му - че точно тя е виновницата за всичко и да не оставя нещата така. Какво толкова!? Какво би могла да му стори тя, ако споделеше истината? Може би от това се тревожеше ...

Виктор слезе от колата на тъмнокосия и почти не разбра кога бяха стигнали до блока, а сетне до апартамента му. Бе мълчалив макар и видното настроение на Ашър. Дори не осъзна, че го бе съсипал с мълчанието си и липсата на интерес към думите му. Не беше така наистина, но умът му беше другаде ...

Осъзна, че искаше да избегне говоренето на всяка цена. Не искаше да говори ... и не можа да намери какво да прави с ръцете си преди да стигнат до апартамента на Ашър. Усети се нетърпелив, докато момчето заключваше. Имаше нужда от него ... най-сетне разбра значението на този израз в необичайно любовната книга, която бе чел по миналата седмица. Имаше нужда до безумие от тъмнокосия.

Затова не можа да чака повече. Няколко крачки напред, за да го обърне към себе си и да го притисне до гърдите му. Устните им се сляха и нетърпението се промъкна чрез бързия език на Виктор. Завъртя се с тъмнокосия само за да входната врата и всички последвали стонове в чуждата уста. Пръстите му се отплеснаха и се плъзнаха по тялото на Ашър само за да го усети още по-близо до себе си. Изравнената им сега височина позволи на възбудите им да се отъркат една в друга и Виктор набра плата на ризата на тъмнокосия - не го искаше там, пречеше му.

Ашър гризеше долната си устна, за да спре да дърдори. Съзнаваше ясно, че нищо от това, което иска да каже, нямаше да оправи настроението на никой от двама им, нито щеше да върне времето назад и да оправи бъркотията. Чувстваше се достатъчно гузно, като най-големия глупак. Искаше му се тази вечер да им остане приятен спомен от младостта. Да излязат с приятна компания, да се повеселят, да отидат на новият филм на Шумахер “Изгубените момчета ”. Определено щеше да е бум в кината и тъмнокосият нямаше търпение да го гледа още с излизането. Ако Сара не му беше свила почти всичките пари...
Не го беше яд на никой друг, единствено на него самия. Нямаше да е такава блейка никога повече, научи си урока!
Побърза нагоре по стълбите, за да догони припрения си приятел. Остана почти без дъх, дори нямаше време да го спре и да го попита добре ли е. Сигурно имаше нещо и то беше свързано с лошия им късмет днес. Не че Ашър имаше как да оправи положението... Или може би имаше?
- Искаш ли нещо за пие... - тъкмо проговори и беше нападнат от ръцете и устните на Виктор. Не чу останалото от собствените си мисли.
Усети сблъсъка си със вратата, който другия дори не пожела да омекоти. Това някак единствено успя да го превъзбуди и накара пръстите му да сграбчат рижата коса. Чувстваше се, сякаш е напът да се удави в целувките на Уилсън, но не и през ум не му минаваше да го спре. Хващаше се отчаяно за каквото намери. Обходи чуждия гръб непохватно, защото не виждаше нищо в тъмното. Затова и когато другият едва отдели устни от неговите и го остави да си поеме дъх, тъмнокосият го хвана и повлече към леглото, което поне сега бе осветявано от приятна лунна светлина. Високите прозорци разпределяха блясъка ѝ почти приказно. Нямаше нужда да се палят свещи за допълнителен ефект.
Когато Маверик успя да съблече своята и чуждата риза и посегна да разкопчае панталона на Виктор, се оказа рязко съборен на леглото. Изохка и погледна към червенокосия, който се га го гледаше със странно желание отгоре му. Нямаше представа какво го бе обладало, но не би попитал, за да не развали момента. Не се оплакваше от каквото и да е, след като на този етап в собственото му съзнание подобна сценка се бе разигравала многократно.
Едва преглътна слюнката си, докато Виктор сам разкопчаваше ципа си. Това накара пръстите му за се разтреперят от вълнение и изпита известна трудност да премахне собственото си долнище, за което отново му бе асистирано.
- Виктор.. - прошепна насред тежкото си дишане. Искаше... Искаше го прекалено много. От прекалено дълго време насам. - Да го направим. - пръстите му притеглиха парещото лице - Тази вечер. - остави дъхът си да се разбие в отсрещните устни.

Виктор перфектно знаеше, че това щеше да свърши работа ...

В умът му вече нямаше никакви други мисли. Единствено мислеше за чуждия допир, и дъх, и устни, и кожа ...

Чу думите на тъмнокосия и едва тогава успя леко да фокусира макар и в слабата естествена лунна светлина. Пръстите му се плъзнаха по лицето на Ашър и преглътна тежко, някак напълно неосъзнавайки, че събитията така се бяха нагласили, че ролите им перфектно се бяха напаснали. Единствено и само ... не и в ума на червенокосия, не съвсем.

Виктор опря тялото си в чуждото и кожите им се отъркаха една в друга. Вместо да даде отговор, от топлината която прихващаше от Ашър, от устните му се откъсна звучен стон.

- Ти ще си отгоре ... - изрече го сякаш бе абсолютно сигурен в думите си, на един дъх разстояние макар сега бедрата на Ашър удобно да го обгръщаха.

Устните му се озоваха по чуждата шия и Виктор почти успя да се омае до припадък от аромата на кожата. Продължи надолу по гърдите му ... не мислеше, че има нужда от по-категоричен отговор, защото не искаше да спира. Не и тази вечер, не и в този момент, в който всяка мисъл бе абсорбирана от тази за Ашър.

Стоновете на Маверик го задавяха прекалено много и отнемаха всичките му опити да каже нещо. Нямаше да стане така и момчето бързо го осъзна. Трябваше дамата да са една страница, преди да продължат нататък... и преди Ашър напълно да изгуби речника си.
- Чак...ай. - постави силните си ръце на гърдите му и го отблъсна от себе си. Наложи му се да направи няколко по-слаби опита преди това, докато накрая успее да отдели жадния Виктор от заниманието му. Беше се самозабравил почти напълно, а това обикновено представляваше ролята на Ашър.
- Мисля, че си ти... Виктор. - едва преглътна всичката слюнка, която се образува в устата му само докато мислеше какво ще изрече. Само, докато фантазията сама чертаеше изблика на желанието му - Ти трябва да ме чукаш.
Дори не разбра колко директно излезе между устните му, но нищо по лицето му дори не трепна. Знаеше още от първата им целувка. Знаеше колко иска да усети червенокосия в себе си... в цялото си същество. Може би му бе било нужно известно време, за да узрее за идеята... но в момента не смяташе, че щеше да е по-готов.
Направи малкото си проучване през лятото, докато двамата бяха разделени. Навярно именно тогава осъзна незадоволеното си желание. В мига, в който от другата страна на слушалката не му отговора на Виктор. Беше толкова нелепо възбуден, че чак болеше...докато не се затвори в стаята си и не се зачете в разни забранени четива, които бе отмъкнал от градската библиотека. Нямаше почти никакви особено детайли, не и в книгите, затова Маверик бе насочил вниманието си към статии от разни списания, които не бяха видели първите щандове на лавките. Една определена статия на гей дизайнер го заинтригува. Споделяше съвсем личните си изживявания като премащата страна във връзката. Статията му подейства като цял пътеводител, макар в началото да се чувстваше изгубен в думите. Някои термини не му говореха нищо. Поне докато не ги изпита върху себе си... Майка му бе достатъчно извратена в леглото, за да има всякакви принадлежности и Ашър, макар и с известно колебание, сви малкия анален масажор и тубичка лубрикант от стаята на кошмарите. Останалото беше история.
- Искам те вътре в мен. - отново промълви, съвсем убеден в това, което сърцето му желае. Беше сериозен, затова дори се подсигури и хвана китките на Виктор. Искаше другият да не просто да го чуе и да му повярва, но и да се увери дали е съгласен. Не би желал да просто да му угоди за този техен първи път.

- Какво!? - Виктор почувства ускорението на сърцето си и дъхът му секна за няколко секунди.

После чу отговорът още веднъж и едва се задържа на ръце, чиито длани се подпираха сега на матрака. Замъгленият му поглед попречи да вижда добре и сведе глава надолу, устните му потрепериха върху чуждите.

- Сигурен ... ли си ... - почувства се крайно неподготвен психически.

Може би щеше да е добре, ако някога го бяха коментирали. Макар че Виктор имаше смесени емоции ... от това, което искаше. Защото си представяше всичко. Представяше си, че иска да получи всичко. По-късно разбра, че това не е проблем. Имаше нужда и от това проучване, за да не се чувства странно основно пред себе си.

- Ашър ... - произнесе чуждото име и почувства стягането от бельото си по-силно от всякога сякаш.

Всеки път го чувстваше така, може би бе просто ефектът на възбудата, но това не го интересуваше.

- Как ще го направим ... - едва изрече с треперещия си от вълнение глас.

Ашър можеше да се огледа ясно в очите на червенокосия. Харесваше му всичко, което вижда там. Във влажните му като замъглено огледало ириси. Успя да види и собствената си широка усмивка, преди да загуби капчицата си останала концентрация и да се остави на вълнението да го залее.
Отговорът на Виктор му стигаше. Беше сладко, че това представляваше най-близкото нещо до съгласие, което сигурно някога щеше да получи. Наясно бе доколко неподготвен го хваща за идеята, което в неговото си възприятие беше двойно по-очарователно. Затова и го налегна кратък смях, който не успя да сдържи.
- Много си сладък... - опита да изстреля в самозащита и постави ръка на устата си, за да се усмири малко. Не искаше Виктор да си мисли, че само го бъзика, защото нямаше нищо подобно. Беше смразяващо сериозен. Искаше да стигнат до края.
- Не се притеснявай. - увери го, но щом плъзна пръсти по стегнатите сега ръце на другия и усети треперенето му, знаеше колко повече трябва да се постарае да го успокои. Все повече се убеждаваше, че прави правилния избор. Предвид факта колко наложително беше да се отпуснеш за “пасивната” роля, Ашър чуваше вече почти проглушителното сърцебиене на Виктор и си знаеше, че ще му е по-комфортно да е “активния” играч... Все пак може и да не бе съвсем на “ти” с този тип игра, но не беше никак стряскащо, поне не за него самия. Беше ново, но не го плашеше. Подготвяше се за този момент достатъчно дълго. Дори се оказа, че си бе помагал сам за ролята още преди да разбере, че иска да я поеме... Нямаше нуждата да си прави клизма, че да се увери колко безупречно чисти черва притежава. Предвид здравословната диета, включваща множество фибри, както и редовното спортуване, нямаше място да неприятни инциденти. Оставаше му единствено да се подготви физически, защото и психическата част бе вече решен проблем. Като стана дума, собствения му размер беше стряскащ даже за момичетата, пък какво остава за Виктор и малкото му дупе. Картинката му беше повече от ясна.
- Дишай, Виктор. - промълви, вече възвърнал си предишното спокойствие. Въпреки това рязко смени позициите на двамата. Стегна добре тренираните си бедра около кръста на червенокосия и с едно обиграно завъртане като излязло от кунг-фу филм, двамата се търколиха на обратно и Ашър възседна Виктор с победоносна усмивка. Искаше да даде на другия някаква сигурност, но и вече не му се чакаше... Възбудата го притискаше макар да знаеше, че не бива да прибързва. Даде си пълния контрол, както съветваше и малкото му проучване. Тази поза беше просто прекрасна за вълнуващия им експеримент.
Тъмнокосият отпусна дупе върху възбудата под себе си и го отърка там. Още през бельото усети цялата дължина на мъжеството и отново едва преглътна слюнката си. Мина му през акъла доколко щеше да влезе...но бе наясно, че той е онзи с контрола и всичко опираше до желанието му. А в този миг искаше достатъчно много.
- Просто дишай с мен. - прошепна, привел се на сантиметри от плътните устни. Ръката му пропълзя и намери чуждата. Хвана я и без да отделя поглед от този под себе си, притегли пръстите на Виктор към устата си, за да ги намокри. Когато ги пое между устните си, усети осезаемото трепване на чуждата ерекция и по цялото му тяло се разля гореща вълна на възбуда. Изстена, но този стон се удави в същите пръсти, които сега навлажняваше обилно.
През това време успя да се повдигне леко колкото да смъкне бельото си. Трябваше да се погрижи и за чуждото такова, но вече искаше поне една част от Виктор в себе си. Не можеше да чака повече.
Съпроводи мокрите му пръсти до отвора си и му даде първа насока за кръгови движения. Не че още подготовка дори му беше нужна... В името на удоволствието веднага успя да се отпусне и разби мощния си стон в лицето на Виктор, щом последния навлезе с единия си пръст. Не можеше да се познае... Никога в живота си не си и бе помислял, че ще изпитва подобно удоволствие и ще издава подобни стенания. Бе дори готов на лека болка или дискомфорт, но ноктите имаше голям късмет, че ноктите на Виктор бяха перфектно изрязани.
- Не...спирай. - замижа и този път малко от слюнката му потече от ъгълчето на треперещите му устни.

Виктор изравни дишането си с това на тъмнокосия. Устните му потрепваха, без да казва нищо. Чувстваше се някак особено. На ръба на ... нещо необяснимо. Сърцето му туптеше от съвсем обяснимото търпение и пожела съвсем доброволно да се удави в чуждия аромат. Двамата си бяха позволявали известни волности, ала нищо не можеше да се сравни с близостта им в момента. Дъхът му почти бе станал едно цяло с чуждия. Тихият му стон напусна почти в синхрон с чуждия. Той контрастираше ужасно, но топлината на двете кожи сякаш се бе изравнила. Виктор се бе презахласнал на гледката. Ашър почти спираше светлината, но можеше да си представи всичко, или можеше да го види. Завършеният образ на Ашър бе съвършен. Както и всеки от последвалите му стонове, които Виктор едва преглъщаше.

Пръстите му следваха кръговите движения, но при отпускането на ануса, Виктор успяваше да плъзне дългите си пръсти по-дълбоко в тъмнокосия. Стоновете му го побъркваха с причина.

Пръстите на свободната му ръка се озоваха впити в косата на Ашър и придърпа тъмнокосия още към себе си. От устните му се откъсна още един стон преди да захапе врата на Маверик. Стягането причинено му от боксерките се увеличи и Виктор дръпна косите на тъмнокосия. Погледът му приблесна на бледата светлина и устните му се допряха до чуждите. Синхронното им треперене накара Виктор нетърпеливо да плъзне пръсти по тялото на Ашър само за да мушне ръка под него и да освободи мъжеството си. Виктор издаде звучен стон и се облегна назад на възглавницата. Едва намери дъха си, когато членовете им се докосваха.

- Готов ... ли си!? - зададе въпроса си с нескрито нетърпение.

Липсата на такова го бе накарало да изкара пръстите си от тъмнокосия и да стисне дупето му.

Никое удоволствие, което Ашър някога бе изпитвал в живота си, не можа да се премери с богатата еуфория от усещания, разтърсващи тялото му в този миг. Тялото и душата му. Защото не би направил нищо от това с друг, освен Виктор. Трябваше да бъде Виктор.
Слюнката му се беше спуснала през открехнатите му устни без дори да се осъзнае. Не можеше да мисли, съзнанието му се разми от силното ново усещане. Сетивата му бяха дотолкова погълнати от есенцията на чувството, че самият Маверик не асимилираше какво прави сам. Не осъзна кога бе освободил въздишка и кога ръката му се уви около топлата възбуда на Виктор. Дори не действаше по команда, а от само себе си. Сам знаеше на подсъзнателно ниво, знаеше колко точно е готов за това и колко силно изгаря да го получи.
Надигна се толкова, колкото да насочи възбуденото мъжество към прохода си. Нагоди се достатъчно удобно още отпреди, това беше и изконната идея. Да язди малкия си жребец. Знаеше точно колко ще му хареса, но до този момент всичко това бяха повече представи и спекулации. Сега едва все още не вярваше, че наистина се случва, но и грам не го тревожеше дали ще оправдае очакванията му. Не затова потреперваше, а от прекомерно удоволствие.
- Вик... - откъсна се от устните му, но сам се хвана неподготвен, когато усети твърдата главичка на пениса в себе си. Ударната доза нови нюанси на усещане го накара да извие гръб и Ашър веднага подпря ръце върху бялата гръд на червенокосия. Главата му така си играеше всякакви номерца с него, че му се струваше, че под телата им няма никаква опора, дори и легло. Налудничавата мисъл единствено събуждаше още адреналин в кръвта му.
Сърцето му заби на бързи обороти, когато бавно плъзна дупето си надолу и почувства всеки нов инч с който допускаше Виктор по-навътре в себе си.
- Боже мой.... - не се сдържа да не възкликне, макар да нямаше думи, с които да опише всичко, каращо съществото му да изтръпва от удоволствие.
Тъмнокосият едва намери погледа на Виктор в сумрака, но когато го видя, прехапа устни и започна да се движи. Не му отне дълго преди да открие своя ритъм. И въпреки че не чувстваше болка, на моменти му се привиждаха звездички. Когато се изкушаваше рязко да поеме червенокосия в себе си, целия, да се прилепи плътно и да остане така за част от секундата, тогава главата му съвсем се замотаваше. На този етап, ако опиташе да стане и да върви, определено щеше да му се вие свят.
Измежду шумните си стенания и въздишки, Ашър се стараеше да не отделя поглед от този под себе си, доколкото това му беше възможно. Ръцете му се спуснаха върху чуждите и ги затиснаха към леглото, преплитайки пръстите си в тези на Виктор. Ритъмът му ставаше безумно бавен, но се опасяваше, че в противен случай няма да издържи още дълго... Стимулацията му действаше прекалено влудяващо... Усещаше как е на ръба почти от самото начало, а не искаше... Не искаше още да свършва.

Да се усеща в тъмнокосия бе нещо равняващо се на божественото. Усещаше приятната пулсация на члена си, обгърната от вътрешността на Ашър. Също толкова топла, колкото всичко останало. До такава степен, че чувстваше как капчици пот се стичаха и гъделичкаха лицето му.

Устните му се отваряха с неопределено внимание и от тях излизаха неконтролируемите му стонове. Чувството, което сега му даваше Ашър не можеше да се сравни с никое друго.

Виктор стисна по-силно преплетените му с чуждите ръце и след малко се освободи от клопката. Пръстите му се озоваха на чуждите бедра и ги притиснаха надолу. Усети да изпълва другия изцяло и стонът му се удави в чуждата уста.

Болезнено възбуден се чувстваше в момента. До степен, че не можеше да си представи … че някога би се чувствал толкова обезоръжен.

Премести пръстите си на чуждия гръб и успя да изправи гръб. Явно адреналинът, който не спираше да се плъзга по тялото му, му помагаше особено много при това положение.

Пръстите му се плъзнаха нагоре и отново срещна погледа си с чуждия, след като двамата отделиха устните си. Виктор усети чуждото размърдване и стонът му се разби срещу устните на Ашър.

Виктор едва успя да задържи очите си отворени само за да види по-ясно потрепването на устните и замъгления поглед, трепващите клепачи.

Положи глава на чуждото рамо и плъзна влажния си език и устни там. Ароматите им се бяха смесили перфектно и само те бяха достатъчни, за да замъглят преценката му напълно. Наслаждаваше се на всеки от стоновете на тъмнокосия. Както и този, който ясно чу, когато едната му ръка се отплесна и пръстите й се плъзнаха по дължината на възбуденото мъжество на Ашър. Виктор изстена доволно и изръмжа, захапвайки ухото на Маверик.

Никога не се беше чувствал сам. Но се бе усещал самотен. Ашър Маверик, който получаваше цялото внимание на света. Всичката слава в училище, всички погледи и аплодисментите на цялата публика по време на футболния мач. Ако точно той кажеше на някого колко самотен се беше чувствал от смъртта на брат си, никой нямаше да му повярва. Държанието му не се промени, поне не за пред хората. За негово щастие тази тема не бе повдигана от почти никого.
Всичко бе заровил в душата си, някъде дълбоко в нея... защото мразеше да подобни чувства. Мразеше да мисли за тях, да присъстват където и да е в главата му. Та той кипеше от живот, имаше толкова неща, които тепърва щеше да направи, имаше още повече, които искаше да сподели....да даде от себе си. Едва сега осъзнаваше колко точно любов искаше да даде... и късметлията от тази лотария се оказал Виктор Уилсън.
За първи път осъзна, че откакто пристъпи неканен личното пространство на червенокосия и откакто се навря съвсем безпардонно в неговия свят... не се бе чувствал наистина самотен. Дори съвсем рядко се сещаше за брат си. Бе преоткрил значението на думата приятел, а сетне и значението на много други иначе банални думи.
Усети лек приток на болка, когато премина отвъд лимита за първия път, но не пожела да спре. Изохка, но Виктор го бе захапал и лесно можеше да се счете, че това бе причиниха да прехапе устна и да стисне очи. Въпреки че отиваше твърде далеч, от само себе си му идеше да ускори ритъма, с който яздеше Виктор. Искаше да чува не само своите, но и чуждите стонове. Искаше, нямаше търпение, да усети какво е да се изпълни.
- С..свър... - опита да каже, но само изохка още по-силно. Щом разтвори клепачи, от очите му се стекоха няколко сълзи, но и това не го накара да спре. Никога не се беше чувствал толкова превъзбуден, толкова треперещ от желание. Толкова жив. Едва си пое един цял дъх.
- Свърши във мен. - изстреля в отсрещните устни и захапа едната, дръпвайки я леко към себе си. Бе забравил напълно за собствената си ерекция, защото стимулацията на простатата така го влудяваше, че разтърсваше из основи всяка молекула в тялото му. Затова и преглътна болката, тя изчезваше измежду всичко останало. Нищо, че червата му вече сигурно горяха, харесваше му по някакъв извратен начин. И без друго възнамеряваше да скипне вечерята.
- Виктор! - изстена единственото, което можеше да мине през съзнанието му в този миг. Рязко се сграбчи да червените кичури, сякаш се бе паникьосал, че пропада в някаква бездна. А всъщност усещането бе обратното. Ескалираше с всяка една секунда. Мощното свършване на червенокосия сякаш потушаваше пожара, настанал вътре в него. Протеиновия нектар затъпи болката и това накара Ашър да продължи още по-дълго. Бедрата му за сетен път промениха ритъма си, но оргазмът отказа да го чака повече и да го гледа как се назлъндисва, отлагайки момента. Малкият орган, голям колкото орехче, можа да запрати бясна вълна на удоволствие по цялото му тяло и тъмнокосият напълно се загуби в поредицата от спазми, без да се пуска от опората си. Виктор се оказа така силно притиснат, че едва ли успяваше да диша, поне докато не Ашър не се отдели от него и не се разпадна в другата половина на леглото.
- Това...това беше...- припряно побърза да изкоментира, но дори нямаше как да си довърши изречението. Целият лепнеше от пот, едва сега осъзна каква солидна тренировка си беше направил. Прокара ръка през влажната си коса и установи колко беше пораснала. Обърна челото си и се опита все пак да си поеме въздух още няколко пъти. Сега пък беше прекалено странно да не усеща Виктор в себе си. Макар че част от спермата му още беше вътре и го подлудяваше продължително.

Хареса му. Чувството.

Някак дори не бе сигурен, че ще стигнат толкова далеч. Знаеше, че това между тях бе истинско, но в същото време се тревожеше, че все пак щеше да дойде време, в което щеше да омръзне на Ашър. Знаеше, че е прекалено готин за него, както и знаеше колко по-забавни хора имаше от него, колко по-добра компания можеше да си намери ...

Днешната вечер може би не бе доказателство за нищо, а по-скоро затвърждението, че тъмнокосият нямаше да му избяга толкова лесно ... някак не искаше да го казва, но не се виждаше с друг - не и на този етап. Вярваше си, че има цялото време на света ... вярваше, че са недосегаеми. Двамата.

Виктор не знаеше къде се намира. Възбудата го бе напуснала, но спазмите му продължиха още няколко секунди преди поне малко да се съвземе. Почувства главата си замаяна, когато се надигна на лакти. Спермата на тъмнокосия лепнеше по корема му и Виктор прехапа устни - бе напълно достатъчно да я усеща, знаеше, че е там. Както и знаеше, че Ашър лежеше от другата страна на леглото. По устните на червенокосия премина усмивка и той обърна глава по посока на Маверик. Почувства се сякаш бе получил някакви свръхестествени способности, защото в момента не му трябваше светлина. Или образът на чуждото тяло бе толкова съвършен в главата му, че спокойно можеше да запълни липсващата картина.

Виктор се пресегна и обгърна чуждото тяло само за да придърпа тъмнокосия към себе си. Зарови устни в мократа коса и отново се сусна свободно надолу, за да легне. Щеше да се погрижи за банята след малко.

- Обичам те - откъсна се съвсем тихо от устните му, сякаш това бе малката им тайна.

Тайна, която не можа да достигне до единствения, който го интересува, ала Виктор не се почувства ощетен - вярваше, че Маверик знае това много добре. Чу Ашър да примлясва в съня си преди отново да се настани удобно върху него. Устните на Виктор трепнаха, докато пресният спомен навестяваше ума му - изпълваше се със стоновете на името си и треперещото от възбуда тяло ...


Виктор беше болен. Няколкото дни у дома не преминаха добре за него и той се подразни на късмета си. Не искаше да си седи вкъщи, защото и майка му го правеше. Бе решила да смени работата и прекарваше дните си у дома. Двамата почти не се засичаха и не си говореха. Виктор се почувства виновно за дето й бе споделил толкова много за Ашър. Знаеше, че го харесва, но му бе безумно, че единственото, което го интересуваше, бяха парите. Знаеше, че нямат достатъчно и все пак ...

Виктор чу отварянето и затварянето на вратата и се усмихна широко. Идеше му да скочи от леглото, в което се преструваше, че спи, защото е много болен и да се позабавлява. Точно когато скочи на крака обаче, Виктор чу отварянето на вратата и присви вежди. Вече бе далеч по-добре, но ползваше малката си почивка.

Залепи се за вратата и погледна през ключалката. Сърцето му заби диво, защото му бе писнало да си говори с Ашър през прозореца, защото все му казваше да стои долу и да не се качва - основно и защото майка му бе у дома.

- Ей! - почти налетя на Ашър, когато излезе бързо. - Вече може! - предупреди го и го целуна бързо.

Този път дъхът му не ухаеше на малкото лекарства, които можеха да си позволят.

- Какво правиш тук!? - попита, присвивайки вежди, след като бе обвил ръце около чуждата шия. - Отворено ли беше? - след малко повдигна вежди в учудване и събра устни.