Zaden Parker

Има един начин да го направиш ...

Зейдън чуваше от далече чуждите думи. Беше се оказал на мястото на срещата им. Беше в дома й. Само беше доближил вратата и това се бе оказало напълно достатъчно тя да се отвори от самосебе си. Мъжът пристъпи напред и в мига, в който се намираше в стаята, вратата се затвори с трясък. Зейдън обърна глава в посоката, но там не видя никого. Върна се назад и опита да отвори. Вратата беше отворена, но това нямаше значение. Демонката щеше да му направи предложение, което Паркър нямаше да може да откаже.

Затвори обратно вратата и продължи напред. Всяка крачка звучеше все по-примамливо, сякаш всичко в къщата говореше от името на Клаудиа. Имаше усещането, че беше получил халюцинация, защото започнаха да му се привиждат всякакви неща.

Идваш ли, Зейд?

Звънкият глас се забиваше все повече съзнанието на мъжа. Прокълна я няколко пъти, но не спря. Не можеше да спре сега дори и да залиташе и се блъскаше в произволни предмети, без да иска. Вече беше късно. На половина беше приел предложението и когато влезе през една от отворените врати срещна чуждото изражение. Виждаше му се двойно и само се молеше да е точно така, защото светът не би издържал на множество Клаудии.

- Мелиса изглежда в чудесно здраве - започна жената срещу него, махайки му с ръка да седне на фотьойла срещу него.

Зейдън се настани там, но отне време.

- Мелиса е в ужасно състояние ... - отрече мъжът, спомняйки си вида на съпругата си.

Тя определено не изглеждаше в добро психическо състояние благодарение на жената пред очите му.

- Кажи ми какво искаш да направя? - не беше добра идея да си има звемане-даване с демон, но ако можеше да отърве жена си от всичкият ужас, който й беше причиняван, щеше да го направи.

- Има само един начин ... - чуждият смях беше последното, което чу преди да загуби съзнание.

Единственият начин бе необходимостта да отнема нечие щастие. Клаудиа имаше поредица от жертви, които със стил обслужваше с вниманието си. Държеше винаги да има някой под ръка, за да е вечно сита и винаги доволна от живота. Това беше в интерес на всеки, който успееше да си навлече гнева й. Мелиса беше една от многото, които бе приютила при себе си, ала игричките на демонката се бяха оказали достатъчно опасни за нежното същество, което представляваше жената на Зейдън. Мислеше си, че щеше да я спаси? Не можеше. Клаудиа не манипулираше жената. Вече беше разклатила психиката й, а Зейдън просто се предлагаше на тепсия. Нямаше как да го върне. И дори не го беше излъгала - щеше да остави жена му на мира, вече го беше направила така, че сделката се явяваше напълно валидна. Паркър просто не си беше написал домашното и Клаудиа му пишеше слаба оценка по невнимание.

Мъжът се размърда и жената протегна ръка, за да вземе виното си.

- Зейдън ... - започна и срещна объркан поглед.

- Зейдън!?

- Разбира се, скъпи, това е името ти. Вино?