Индекс5 things to not do (come and learn from the stupid)
2 posters
Страница 1 от 2
Страница 1 от 2 • 1, 2 
5 things to not do (come and learn from the stupid)
by Kamiko. Нед Дек 04, 2022 4:01 pm
Камико се беше запалила по един определен вид отвари наскоро и те бяха точно тези за връщане на спомени. За нея спомените винаги бяха главното, ако не единственото звено, съставящо човешката душа. Дори и да не беше добра идея да се живее в миналото, какво щеше да е всеки без паметта си? Нищо повече от едно изгубено дете. Затова тъмнокоската прекара сравнително много от времето си, за да открие перфектната комбинация за най-ефикасно връщане на спомени. Процесът обаче си оставаше извънредно болезнен, беше го тествала върху...Абе, не ми трябва да знаете.
Първо трябваше да работи с множество отвари за изтриване на спомени, което беше определено доста по-лесно за забъркване. Още преди да срещне поредната невинна жертва на обърканата ѝ система, Камико вече имаше поне 20-30 отвари за изтриване на спомени и всяка една работеше различно. Някои просто караха паметта да затрива по един произволен спомен всеки ден, други направо делитваха като с копче даден фрагмент от съзнанието. На вторият тип беше попаднала и Черешката. Горката красавица нямаше късмет да уцели Камико в особено адекватно за работа с клиенти състояние. Тя си витаеше напълно в нейния си свят и като нищо обърка отварата за намиране на изгубена вещ с тази за изтриване на спомени. все пак етикета поради незнайна причина гласеше "за Черешката; дано намериш каквото си изгубила <3"
Няколко дни по-късно последната се върна при Камико и бе изгубила даже повече. Солидна част от спомените ѝ се бяха изнесли с багажа си, оставяйки съзнанието на девойката почти празно. Завърна се при нея толкова объркана, че Мико се изуми как помнеше нея. Каза съвсем простичко, че ще направи всичко по силите си да ѝ върне спомените, но за целта трябваше да изработи отвара специално за нея и нейния случай. Това щеше да е времепоглъщаща задача, затова алхимистката просто замъкна момичето със себе си до второ нареждане.
След известно лутане по света, двете най-сетне бяха стигнали до пещерата Казъм, една от най-трудните за откриване. Беше си чиста доза късмет, че не се изгубиха завинаги в тая пусна гора...
"Тук е пещерата, двете с теб ще влезем вътре, но е стръмно и прохода ще ни запрати право надолу, малко като водна пързалка, но от скали...."
Камико оценяваше факта, че Черешката си бе направила усилието да научи нейния език на жестовете, защото така ѝ бе къде-къде по-лесно да си общуват.
"Какъв е този поглед? Няма да вляза сама! Трябва ми асистент, така че идваш с мен, хайде!"
Без да му мисли, Мико сграбчи черешката за ръката и я довлече до стръмния вход на пещерата. бездната ги гледаше страховито и нищо не се виждаше от мрака, освен един привидно безкраен тунел. Компанията ѝ започна да откача и сериозно да размисля дали не беше сгрешила, молейки Камико да помощ С нейния късмет щеше да намери пълната си гибел вътре в тая пещера.
"Не, не не, Хайде, ще скочим заедно на три!" - почти не успя да изжестикулира нормално уверителните си думи, защото ѝ се наложи да се вкопчи за ужасената девойка. Вече бяха сигнали чак дотук, срамота да не слязат долу! Камико затвори очи и се спусна в дупката, повличайки със себе си Черешката.
Първо трябваше да работи с множество отвари за изтриване на спомени, което беше определено доста по-лесно за забъркване. Още преди да срещне поредната невинна жертва на обърканата ѝ система, Камико вече имаше поне 20-30 отвари за изтриване на спомени и всяка една работеше различно. Някои просто караха паметта да затрива по един произволен спомен всеки ден, други направо делитваха като с копче даден фрагмент от съзнанието. На вторият тип беше попаднала и Черешката. Горката красавица нямаше късмет да уцели Камико в особено адекватно за работа с клиенти състояние. Тя си витаеше напълно в нейния си свят и като нищо обърка отварата за намиране на изгубена вещ с тази за изтриване на спомени. все пак етикета поради незнайна причина гласеше "за Черешката; дано намериш каквото си изгубила <3"
Няколко дни по-късно последната се върна при Камико и бе изгубила даже повече. Солидна част от спомените ѝ се бяха изнесли с багажа си, оставяйки съзнанието на девойката почти празно. Завърна се при нея толкова объркана, че Мико се изуми как помнеше нея. Каза съвсем простичко, че ще направи всичко по силите си да ѝ върне спомените, но за целта трябваше да изработи отвара специално за нея и нейния случай. Това щеше да е времепоглъщаща задача, затова алхимистката просто замъкна момичето със себе си до второ нареждане.
След известно лутане по света, двете най-сетне бяха стигнали до пещерата Казъм, една от най-трудните за откриване. Беше си чиста доза късмет, че не се изгубиха завинаги в тая пусна гора...
"Тук е пещерата, двете с теб ще влезем вътре, но е стръмно и прохода ще ни запрати право надолу, малко като водна пързалка, но от скали...."
Камико оценяваше факта, че Черешката си бе направила усилието да научи нейния език на жестовете, защото така ѝ бе къде-къде по-лесно да си общуват.
"Какъв е този поглед? Няма да вляза сама! Трябва ми асистент, така че идваш с мен, хайде!"
Без да му мисли, Мико сграбчи черешката за ръката и я довлече до стръмния вход на пещерата. бездната ги гледаше страховито и нищо не се виждаше от мрака, освен един привидно безкраен тунел. Компанията ѝ започна да откача и сериозно да размисля дали не беше сгрешила, молейки Камико да помощ С нейния късмет щеше да намери пълната си гибел вътре в тая пещера.
"Не, не не, Хайде, ще скочим заедно на три!" - почти не успя да изжестикулира нормално уверителните си думи, защото ѝ се наложи да се вкопчи за ужасената девойка. Вече бяха сигнали чак дотук, срамота да не слязат долу! Камико затвори очи и се спусна в дупката, повличайки със себе си Черешката.
My name isn't Alice
But I'll keep looking, I'll keep looking for Wonderland... Where's my body? I'm stuck in my mind
Kamiko.-
Брой мнения : 9
Join date : 04.12.2022
Age : 24
Re: 5 things to not do (come and learn from the stupid)
by leona montgomery Нед Дек 04, 2022 7:21 pm
Черешката не беше отсъдила опасността на операция: "Да ти върнем внезапно загубената памет". Ако се беше позамислила малко, навярно щеше да потърси помощ, докато все още имаше възможността и хората, които биха могли да й свършат работа. Обаче бе започнала да забравя някои неща свързани и вече не беше сигурна какви точно трябваше да бъдат отношенията й с различните иначе познати. В главата й беше хаос само защото странни елементи липсваха и само я объркваха.
Имаше заплетени в косите си всякакви листенца и други мръсотийки, но поради някаква причина се чувстваше странно добре - освен в моментите, в които й идеше да се гръмне. Искаше й се дори да се изкъпе. Някои от раните й така и не успяха да зараснат и нищо чудно да имат нужда от някоя и друга магийка.
За момент получи странно дежа-вю, докато гледаше в пропастта, от която нищо не се виждаше.
"Сигурна ли си, че от тук е входа!?"
Изражението на лицето й казваше всичко, ако въпросът не беше достатъчно ясен. Явно беше ... но не достатъчно ... все пак.
Нищо не разбра от това, което Камико й казваше, защото в първия момент си помисли, че беше попаднала на пълна откачалка и че изобщо не трябваше да се захваща с тази работа. Какво ако ей сега я хвърлеше в пропастта!? Краят на Черешката ще да е скоро.
Почувства човешкото успокоение, че няма да е само тя мъртвата и истинския си ужас, докато се спускаше надолу по камъняците. Някои бяха толкова издадени, че несъмнено щяха да й причинят синки. Викът й огласяваше цялата пещера. Спорен е въпросът колко е добре това. Искаше да си затвори устата, ама тя не се затваряше. Не и докато тялото й не тупна на земята и не се превъртя до средата на странна зала, която беше осветявана само от дупката, от която бяха дошли. Тялото на Камико се сблъска с нейното и Черешката едва си размърда кокалите, усещаше, че всичко я боли, а още нищо не беше видяла.
"Добре ли си?"
Имаше заплетени в косите си всякакви листенца и други мръсотийки, но поради някаква причина се чувстваше странно добре - освен в моментите, в които й идеше да се гръмне. Искаше й се дори да се изкъпе. Някои от раните й така и не успяха да зараснат и нищо чудно да имат нужда от някоя и друга магийка.
За момент получи странно дежа-вю, докато гледаше в пропастта, от която нищо не се виждаше.
"Сигурна ли си, че от тук е входа!?"
Изражението на лицето й казваше всичко, ако въпросът не беше достатъчно ясен. Явно беше ... но не достатъчно ... все пак.
Нищо не разбра от това, което Камико й казваше, защото в първия момент си помисли, че беше попаднала на пълна откачалка и че изобщо не трябваше да се захваща с тази работа. Какво ако ей сега я хвърлеше в пропастта!? Краят на Черешката ще да е скоро.
Почувства човешкото успокоение, че няма да е само тя мъртвата и истинския си ужас, докато се спускаше надолу по камъняците. Някои бяха толкова издадени, че несъмнено щяха да й причинят синки. Викът й огласяваше цялата пещера. Спорен е въпросът колко е добре това. Искаше да си затвори устата, ама тя не се затваряше. Не и докато тялото й не тупна на земята и не се превъртя до средата на странна зала, която беше осветявана само от дупката, от която бяха дошли. Тялото на Камико се сблъска с нейното и Черешката едва си размърда кокалите, усещаше, че всичко я боли, а още нищо не беше видяла.
"Добре ли си?"
Последната промяна е направена от leona montgomery на Чет Юни 15, 2023 10:05 pm; мнението е било променяно общо 1 път
❝
another life
that i've taken from you
❞
a gift to add onto your
suffering
another life
that i've taken from you
❞
a gift to add onto your
suffering
leona montgomery- Брой мнения : 10
Join date : 04.12.2022
Re: 5 things to not do (come and learn from the stupid)
by Kamiko. Нед Дек 04, 2022 7:21 pm
Камико положи колкото усилия можа, за да може падането им по стръмния тунел да не завърши със смъртен случай... Добре де, говореше по-скоро за себе си. Не беше чак толкова егоистично създание, че да пожертва умишлено здравите кокали на асистентката си в тая лудост, но все пак ѝ стана приятно, че се приземи на нещо мекичко накрая. Тялото на девойката спря нейното като плюшена възглавничка и главата ѝ почти се беше заровила в изящните извивки между двете топли гърди на Черешката. Беше само за няколко секунди, но на устните на Мико се беше образувала усмивка като тази на животинка, намерила любимото си лакомство..кхъм... Какво?
Изправи се и разтърси глава, за да се увери, че е още на раменете ѝ. Поогледа се, не забеляза някой крайник да ѝ липсва. Май всичко си беше на мястото.
"Нищо ми няма." - едва успя да отвърне и тогава огледа далеч по-окаяното състояние на Черешката. Беше цялата насинена, а питаше нея дали е добре??? Направо ѝ идеше да я удуши в прегръдка. Защо все добрите душици трябваше да страдат от такава каръщина... И как можеше някога да ѝ признае, че ѝ беше дала грешната отвара, тъй като все забравяше коя отвара коя е, докато стигне до лепенето на етикети. Ах, сърцето я заболя!
"Аз трябва да те питам това!"
Поклати глава с извинително изражение и въздъхна, извъртайки раницата на гърба си пред нея. Бръкна вътре и извади няколко шишенца, които винаги си мъкнеше в случай на кофти инциденти. Такива се случваха често, особено с късмет като нейния. Но беше по-зле, ако имаше компания, защото тогава заразяваше и тях с тая своя каръщина.
"Ето, изпий това, моля те! И стой тук, аз ще огледам..."
Ако падането в тази дупка беше опасно, то за се намират тук си бе равностойно като да влязат в леговището на звяра...Може би защото пещерата реално бе леговище на звяр. Жълтият дракон, който обаче много рядко се вясваше, поне според историческите сведения. Той обаче точно тук снасяше яйцата си и ги съхраняваше до излюпването им. На Камико спешно ѝ трябваха люспи от драконово яйце и не се сещаше за по-сигурно място, на което да намери тази рядка съставка. връщането на спомени беше къде къде по-трудно от изтриването им. Просто нямаше как да мине без да рискува живота си за поне половината неща в списъка, които ѝ бяха нужни за прословутата отвара. Но...в името на това да оправи собствената си грешка, нямаше нищо против. Не го правеше за всеки, всъщност... Листа с клиенти, които искаха рекламация, се увеличаваше, но на нея и окото не ѝ мигваше за тях. Ако бяха недоволни, можеха да си потърсят друг алхимик. Не е като да беше единствената в Авликейн....
Тъкмо намери някакви стари следи от драконови нокти и реши да си ги събере и тях за всеки случай, просто не се сдържа, чу някакъв шум зад себе си и се извърна. Силно се надяваше черешката да е послушала заръката ѝ и да си почине малко, докато отварата за лечение ѝ подейства.
Изправи се и разтърси глава, за да се увери, че е още на раменете ѝ. Поогледа се, не забеляза някой крайник да ѝ липсва. Май всичко си беше на мястото.
"Нищо ми няма." - едва успя да отвърне и тогава огледа далеч по-окаяното състояние на Черешката. Беше цялата насинена, а питаше нея дали е добре??? Направо ѝ идеше да я удуши в прегръдка. Защо все добрите душици трябваше да страдат от такава каръщина... И как можеше някога да ѝ признае, че ѝ беше дала грешната отвара, тъй като все забравяше коя отвара коя е, докато стигне до лепенето на етикети. Ах, сърцето я заболя!
"Аз трябва да те питам това!"
Поклати глава с извинително изражение и въздъхна, извъртайки раницата на гърба си пред нея. Бръкна вътре и извади няколко шишенца, които винаги си мъкнеше в случай на кофти инциденти. Такива се случваха често, особено с късмет като нейния. Но беше по-зле, ако имаше компания, защото тогава заразяваше и тях с тая своя каръщина.
"Ето, изпий това, моля те! И стой тук, аз ще огледам..."
Ако падането в тази дупка беше опасно, то за се намират тук си бе равностойно като да влязат в леговището на звяра...Може би защото пещерата реално бе леговище на звяр. Жълтият дракон, който обаче много рядко се вясваше, поне според историческите сведения. Той обаче точно тук снасяше яйцата си и ги съхраняваше до излюпването им. На Камико спешно ѝ трябваха люспи от драконово яйце и не се сещаше за по-сигурно място, на което да намери тази рядка съставка. връщането на спомени беше къде къде по-трудно от изтриването им. Просто нямаше как да мине без да рискува живота си за поне половината неща в списъка, които ѝ бяха нужни за прословутата отвара. Но...в името на това да оправи собствената си грешка, нямаше нищо против. Не го правеше за всеки, всъщност... Листа с клиенти, които искаха рекламация, се увеличаваше, но на нея и окото не ѝ мигваше за тях. Ако бяха недоволни, можеха да си потърсят друг алхимик. Не е като да беше единствената в Авликейн....
Тъкмо намери някакви стари следи от драконови нокти и реши да си ги събере и тях за всеки случай, просто не се сдържа, чу някакъв шум зад себе си и се извърна. Силно се надяваше черешката да е послушала заръката ѝ и да си почине малко, докато отварата за лечение ѝ подейства.
My name isn't Alice
But I'll keep looking, I'll keep looking for Wonderland... Where's my body? I'm stuck in my mind
Kamiko.- Брой мнения : 9
Join date : 04.12.2022
Age : 24
Re: 5 things to not do (come and learn from the stupid)
by leona montgomery Нед Дек 04, 2022 7:22 pm
Черешката се облегна на лактите си, когато Камико се размърда и се отдръпна. Момичето захапа буза и установи, че това беше единственото място, което не я болеше - дори костите да си бяха на мястото й. Определено не беше достатъчно, но вече се беше хванала за хорото. Нямаше връщане назад, но някак и не съжаляваше. Някои работи й се губеха, но май по-забавно нещо след официалното й освобождаване не й се беше случвало в живота. Усмихна се, сигурно изглеждаше странно, но нямаше значение. Все още имаше нужда от време да взема решения кога и как да реагира, макар че това едва ли бе лесна работа за някой, който иначе бе живял в нормални условия.
Проследи чуждите движения и грабна шишенцето, което след малко й беше подадено. Тези странни отвари вършеха чудесна работа и Черешката не се колебаеше. Сигурно не беше добра практика, след като си бе загубила паметта по-рано от части, но как да помни, че точно отвара на Камико й е причинила така вреда. Вече дори не помнеше защо бяха тръгнали заедно и какво точно правеха. Изпи отврата и остана загледана в скалните образувания. Не беше виждала нещо такова никога в живота си или най-макото не си спомняше. Но и в реалността, в която помнеше - отново не беше виждала. Ахна, както ахваше, когато беше дете. В същността си Черешката трябваше да порасне прекалено рано, но сега, когато беше свободна, можеше да прави различни избори и да изучава различни неща. Беше вълнуващо и много й се харесваше. Това понякога я въвличаше в неприятности, но само така можеше да усети какво е наистина да бъдеш свободен.
Пропълзя нанякъде, докато още усещаше всяка синка, но те не бяха нищо в сравнение с всичките рани, които беше получавала преди това. Затова не й направи кой знае какво впечатление. Съумя да се изправи на краката си и различи някакви символи изписани по стената на пещерата. Пръстите й преминаха там. Нищо не разбираше. Присви очи. Беше разбутала няколко камъка, докато стигне до мястото, сякаш не можеше просто да ги заобиколи.
Обърна се към Камико, която я гледаше, но Черешката чак сега регистрира тази информация.
"Ела да видиш."
Проследи чуждите движения и грабна шишенцето, което след малко й беше подадено. Тези странни отвари вършеха чудесна работа и Черешката не се колебаеше. Сигурно не беше добра практика, след като си бе загубила паметта по-рано от части, но как да помни, че точно отвара на Камико й е причинила така вреда. Вече дори не помнеше защо бяха тръгнали заедно и какво точно правеха. Изпи отврата и остана загледана в скалните образувания. Не беше виждала нещо такова никога в живота си или най-макото не си спомняше. Но и в реалността, в която помнеше - отново не беше виждала. Ахна, както ахваше, когато беше дете. В същността си Черешката трябваше да порасне прекалено рано, но сега, когато беше свободна, можеше да прави различни избори и да изучава различни неща. Беше вълнуващо и много й се харесваше. Това понякога я въвличаше в неприятности, но само така можеше да усети какво е наистина да бъдеш свободен.
Пропълзя нанякъде, докато още усещаше всяка синка, но те не бяха нищо в сравнение с всичките рани, които беше получавала преди това. Затова не й направи кой знае какво впечатление. Съумя да се изправи на краката си и различи някакви символи изписани по стената на пещерата. Пръстите й преминаха там. Нищо не разбираше. Присви очи. Беше разбутала няколко камъка, докато стигне до мястото, сякаш не можеше просто да ги заобиколи.
Обърна се към Камико, която я гледаше, но Черешката чак сега регистрира тази информация.
"Ела да видиш."
Последната промяна е направена от leona montgomery на Чет Юни 15, 2023 10:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път
❝
another life
that i've taken from you
❞
a gift to add onto your
suffering
another life
that i've taken from you
❞
a gift to add onto your
suffering
leona montgomery- Брой мнения : 10
Join date : 04.12.2022
Re: 5 things to not do (come and learn from the stupid)
by Kamiko. Нед Дек 04, 2022 7:22 pm
Камико се усмихна въпросително и побърза да отиде да провери какво беше намерила Черешката. Добре че нямаше лукса за си позволи да ѝ се ядосва сега. Нали изрично ѝ беше казала да си седи на сладкото задниче и да не мърда? Какво търсеше там? Бяха в пещера на огромен огнедишащ дракон, за бога! Нещо, че последния детайл бе известен единствено на нея самата... Да, май нямаше да е лоша идея, ако беше предупредила спътницата си защо не трябва да прави резки движения тук. И въобще, ако Мико имаше навика да дава някакви обяснения и детайлна информация на всички... Може би тогава нямаше всеки около нея да се сблъсква с разни нетърсени от съдбата последствия.
Едва, когато дружката ѝ посочи огромните символи, издълбани неестествено в стената, аваримката я огледа като в ступор. Това бе... Несъмнено не бяха следи от дракона, а по-скоро от много древен род на мьгоисници, при това могъщи такива. Очевидно магичното присъствие, което Мико усещаше макар и бегло, бе тяхно дело. Кой да предположи...че някой бе стигнал чак дотук и е излязъл жив... О, може би не трябваше да избързва със заключенията.
"Отстъпи назад"
Не изчака съвсем реакцията на девойката и я дръпна леко за ръката, връщайки я с няколко крачки назад. Бързо бръква в раницата си и извади един от малкото магически артефакта, които винаги гледаше да има под ръка. Този беше от по-универсалните, разкодираше омагьосани пространства. Тази стена очевидно дори не беше истинска. Пещерата не бе изглеждала така преди да се докопат до нея първите еварими. В последствие с магията си бяха изградили допълнителни стени, зад които да скрият цели помещения. За какво служеха те и какво криеха? Скоро щяха да разберат... О т скромния досег с историята на предците си, Камико знаеше че доста алхимици и като цяло любовчиите на риска обичаха да избират подобни скришни местенца за по-смелите си и налудничави идеи. Използването на магия без мярка или по-безразсъдно, беше нещо забранено навън в нормалното общество на магьосниците, така че тези индивиди често бяха изолирани от семействата си и дори наричани луди. Мико вярваше, че това просто си беше тяхната страст и нищо повече.
Устройството в ръката ѝ се зареди започна да свети, заедно с определени символи в определен ред, докато накрая стената не изчезна и не се изпари от погледите им като мираж.
Дори нямаше нужда да казва на Черешката да я последва, защото тя дори мина пред нея и побърза да надникне в новооткрилото се пред тях пространство. Камико дори не предполагаше, че носи толкова любопитна душа. Това лесно би се оказали проблем тук. Очите ѝ се разшириха, когато видя всички скелети на предци аварими, някои полу-заровени от скалните свлачища, случили се през епохите.
"Не пипай нищо!"
Предупреди я вече сериозно, грабвайки чуждото рамо, за да извърне спътницата към себе си.
"Само гледай, но не пипай... Кажи ми, ако видиш яйце наоколо..."
За всеки случай ѝ каза какво точно търсят, но това чудо и без това беше доста трудно аз изпускане. А пък и яйцата на Жълтия дракон сияеха по-ярко и от златни кюлчета. Само дето бяха доста по-ценни, Но Мико бе далеч от мисълта да краде цяло едно такова яйце, при все че си беше като самоубийство. Този дракон си пазеше яйцата толкова, че можеше да проследи аромата на всеки натрапник в хабитата му, докато не го намери и направи на барбекю. Дори да му върнеш неговото си, това наказание не ти мърдаше Камико не беше чак толкова чалната, че да си подписва смъртната присъда.
Едва, когато дружката ѝ посочи огромните символи, издълбани неестествено в стената, аваримката я огледа като в ступор. Това бе... Несъмнено не бяха следи от дракона, а по-скоро от много древен род на мьгоисници, при това могъщи такива. Очевидно магичното присъствие, което Мико усещаше макар и бегло, бе тяхно дело. Кой да предположи...че някой бе стигнал чак дотук и е излязъл жив... О, може би не трябваше да избързва със заключенията.
"Отстъпи назад"
Не изчака съвсем реакцията на девойката и я дръпна леко за ръката, връщайки я с няколко крачки назад. Бързо бръква в раницата си и извади един от малкото магически артефакта, които винаги гледаше да има под ръка. Този беше от по-универсалните, разкодираше омагьосани пространства. Тази стена очевидно дори не беше истинска. Пещерата не бе изглеждала така преди да се докопат до нея първите еварими. В последствие с магията си бяха изградили допълнителни стени, зад които да скрият цели помещения. За какво служеха те и какво криеха? Скоро щяха да разберат... О т скромния досег с историята на предците си, Камико знаеше че доста алхимици и като цяло любовчиите на риска обичаха да избират подобни скришни местенца за по-смелите си и налудничави идеи. Използването на магия без мярка или по-безразсъдно, беше нещо забранено навън в нормалното общество на магьосниците, така че тези индивиди често бяха изолирани от семействата си и дори наричани луди. Мико вярваше, че това просто си беше тяхната страст и нищо повече.
Устройството в ръката ѝ се зареди започна да свети, заедно с определени символи в определен ред, докато накрая стената не изчезна и не се изпари от погледите им като мираж.
Дори нямаше нужда да казва на Черешката да я последва, защото тя дори мина пред нея и побърза да надникне в новооткрилото се пред тях пространство. Камико дори не предполагаше, че носи толкова любопитна душа. Това лесно би се оказали проблем тук. Очите ѝ се разшириха, когато видя всички скелети на предци аварими, някои полу-заровени от скалните свлачища, случили се през епохите.
"Не пипай нищо!"
Предупреди я вече сериозно, грабвайки чуждото рамо, за да извърне спътницата към себе си.
"Само гледай, но не пипай... Кажи ми, ако видиш яйце наоколо..."
За всеки случай ѝ каза какво точно търсят, но това чудо и без това беше доста трудно аз изпускане. А пък и яйцата на Жълтия дракон сияеха по-ярко и от златни кюлчета. Само дето бяха доста по-ценни, Но Мико бе далеч от мисълта да краде цяло едно такова яйце, при все че си беше като самоубийство. Този дракон си пазеше яйцата толкова, че можеше да проследи аромата на всеки натрапник в хабитата му, докато не го намери и направи на барбекю. Дори да му върнеш неговото си, това наказание не ти мърдаше Камико не беше чак толкова чалната, че да си подписва смъртната присъда.
My name isn't Alice
But I'll keep looking, I'll keep looking for Wonderland... Where's my body? I'm stuck in my mind
Kamiko.- Брой мнения : 9
Join date : 04.12.2022
Age : 24
