?

Изгубих се.
И търсех изход.
Като комета,
Непрестанно разминаваща се
С хиляди планети и звезди.
Попитах слънцето
„Накъде сега да тръгна?”
Без отговор усмихна ми се то
И продължих...

Небосвода бе обсипан с любопитни светлинки,
Но и те задаваха въпроси,
Сред които моя собствен
Като ехо долетя и ме поспря за миг.
„Накъде сега?”
Очите се загубиха безмълвно
В празнината между блещукащите светлинки.
Устните мълчаха,
Пътуването продължи.

Докосването на тревата ме разбуди,
Попитах капката роса
„И накъде сега?”,  а тя
С един последен пирует се пусна
и стопи се във пръстта.
Цветето събудило се от зората
Прошепна ми „Натам е езерото старо”.
И аз тръгнах, надежда запламтя,
Че там ще си отдъхна, накрая на света.

Залез нов посрещна ме,
Земя, посърнала от вечна суша.
Очите търсеха и не откриха нищо,
Гласът разнесе ехо в празнината.
Въпрос ли беше или зов самотен,
Отговор не долетя обратно.
„И... Накъде сега?”
Изчезна шепотът,
Сърцето този път не замълча.