КАПКА ЖИВОТ

- Валин…почакай… - дъхът на Ейдън затанцува в бърз ритъм.
Тялото над него се движеше грациозно, изпъвайки се като строен японски кипарис, борещ се гордо със силния вятър. Поглъщаше жадно всеки сантиметър, всяка капчица, всяка частица жизненост в кралското тяло. На Ейдън му се прииска да има таланта да го нарисува в този момент. Уви, щеше да му се наложи да запамети тази прелест. Не че имаше кой знае колко против.
Ейдън, макар и влюбен до и над уши, далеч не беше глупав, дори в увлечеността си. Какво ли бе прихванало обикновено дръпнатата му русалка? Въпрос, породен не от притеснение, а чисто любопитство. Щеше да разбере следвременно, а сега можеше единствено да хапе устни пред изкусителната гледка и влудяващи движения, които се отдаваха на Валин толкова естествено, че на всеки въображението би се развихрило.
Случваше се само когато красивото видение бе на порива на възбудата – люспите заблестяваха по бледата кожа и отразяваха запалените около любовното гнезденце свещи. Ейдън държеше упорито на тях, а Валин ги прие с времето, макар да не спираше да изявява гласно негодуванието си. Ирисите му, потъмнели до погребално-черно, бяха пореден знак, че е на ръба. Макар да знаеше всички тези белези наизуст, на краля не му писваше да ги наблюдава и отчита. Полутрансформацията на любимия му беше дори по-омагьосваща гледка от него самия, ако това бе възможно. Ейдън подхвана леко заоблените задни части в едрите си длани и срещна нетърпеливи движения с тези на Валин, което се оказа разковниче и за двамата.
Четиридесетина минути по-късно кралят спеше и дори похъркваше сладко, гушнал купчина копринени възглавнички. Валин се бе измъкнал тихомълком и се разхождаше по осветения от факли коридор на замъка. Натъкна се тук-там на охраната, която с готовност му сторваше път. Най-после можеше да си поеме въздух, да избяга за малко от златната клетка, която Ейдън бе изградил за него. Беше наметнал едно от кимоната си, колкото да прикрие голотата. Това малко бягство бе крайната му цел, когато прелъсти краля. Не че щеше да се размине без полови сношения и в двата случая, но да бъде инициатор и да държи нещата под собствен ритъм и контрол си беше опияняващо и преизпълващо, още повече за личност като властния Валин.
Новият начин на живот го притесняваше. Не, беше по-силно от това. Страхуваше се от този развой на нещата. Беше прекалено комфортно. Цял живот срещу всичко и всички, ожесточена борба за самосъхранение, а сега пълно затишие, пълна свобода, изключаем това, че бе отвлечен за неизвестен период в покоите на кралската особа. Можеше ли да живее по този начин? Цялата му същност се бунтуваше. Съществуваше ли щастлив живот? Бе ли му отреден такъв и на него? Дълбоко го съмняваше.
Пристъпи надолу по хладните, лъкатушещи се стъпала. Нощта бе тъмна, осветявана едва от бледата луна и една-две звезди. Копнееше да се потопи в езерото в красивата си градина. Запъти се натам с нетърпеливи крачки.
Тих екстаз се сля с цопването на масивната му опашка в привлекателната хладина. Почувства се прероден. Не бе предполагал, че ще му залипсва толкова, тази негова страна. Беше я потискал прекалено дълго. Отново странното чувство за свобода. Потопи се целия под повърхността. Затвори очи, мислите му плуваха вместо него. Ни една вълна, ни буря, абсолютно спокойно море бе животът му в момента. Подлудяваше го. Сви се на люспеста топка.
- Ето къде си бил! – Ейдъновият глас го призова от другата страна на водната преграда.
Валин трепна за милисекунда, но не помръдна, не отвори очи. Не искаше обратно в кафеза, този затвор по му харесваше. Ейдън зачака търпеливо, което, в крайна сметка, не трая дълго. Наруши спокойствието в малкото езерце, масивното му тяло заплува към Валин. Русалката се потопи по-надълбоко. Кралят го последва и там. След няколко такива рунда, в които се гонеха из водата като котка и мишка, Ейдън се подхилна. Потопи се за пореден път, но, вместо да подгони русалката, се остави да бъде понесен към дъното като воденичен камък. Остана неподвижен за неопределен период от време. Първоначално Валин напълно го игнорира, но естествено последвалата тревога го надви. Занаблюдава фигурата в пълен покой. „Ами ако не е номер?“ – въпросът премина през съзнанието му като вълна цунами. Подхвана краля през кръста и бързо-бързо го изкара над повърхността. Валиновият кръст също бе обгърнат от двойка силни ръце, което го накара да изругае наум. Отново се остави да го подлъже! Отблъсна краля и заби опашка в лицето на Ейдън, затривайки успешно самодоволната му усмивка. Любовникът му се замая от тежестта на удара и залитна назад. От носа му потече кръв, малко преди да цопне обратно в езерото.  Последва ново спасение от водата, като този път Валин бе доста по-притеснен. В смущението си, не бе преценил силата на удара. Заслуша се за пулса на Ейдън.
- Ако целта ти е атентат срещу краля, страхувам се това не е най-правилният начин. – Измърмори Ейдън.
Валин, изчервен целият, до върха на опашката си, го завлече до брега и заряза там. Кралят се подсмихна отново и се намести по-удобно на тревата.
- Няма ли да седнеш до мен? – подкани го величеството.
Русалката се чувстваше виновно, затова послушно излезе от водата и върна човешкия си образ.
- Просто казвам, че това да прелъстиш краля, да избягаш от спалнята му и да се опиташ да го удавиш в езерото си беше нелош план, като изключим частта, в която реши да ме спасиш. – подразни го Ейдън.
Вътрешно, Валин го бе удушил поне пет пъти по време на краткия монолог. Отказа да го удостои с какъвто и да е отговор. От носа на Ейдън покапаха още няколко капки кръв. Той попи тези, които достигнаха устните му, и облиза пръсти. След това сграбчи лицето на Валин и сля устните им. Русалката запротестира упорито.
- Отвратително! – извика веднага, щом се измъкна от силните като менгеме ръце на краля. В моменти като този, един цял живот с Ейдън му се виждаше плашещо дълъг.