5 things to not do (come and learn from the stupid)

Леона погледна с мили очички спътницата си, когато разчете онова, което искаше да й каже, след като другата я принуди да й обърне внимание. Сви устни и те изчезнаха, образуващи права линия. Обвиненията по посока на другата жена не продължиха дълго. Не че милите очички след това помогнаха особено.

Драконите не спират да търсят яйцата си! Не изоставят децата си, никога!!!

Искаше да каже нещо, но не можа да си измисли оправдание - изложената информация й беше ясна преди да отмъкне яйцето. Отмъкна го въпреки това с малката магийка!

Понеже не искаше да налага мнението си отново (което потенциално щеше да се случи скоро пак), но щеше да даде време на Камико да осмисли идеята преди да й напомни отново за нея. Въпреки предупреждението ...

Затова и насочи вниманието си обратно към всичката храна. Имаше най-разнообразни сладкиши и дузина кроасанчета, всяко от които изглежда, че бе пълнено с различен пълнеж. Леона прехапа устни и си грабна едното от тях - оказа се, че бе пълнено с шунка и много масло. Успя да го сдъвка, докато събеседничката й откриваше информация, която за момента далеч не беше ясна на червенокосата. Както не й беше възможно да забележи безшумното приближаване на другата. Беше прекалено заета да си избере нещо друго за ядене ... отне време, но в крайна сметка, когато приближаването чак бе натрапчиво, вдигна поглед, за да се окаже оцапана от избор, който бе направен вместо нея. Беше затворила очи и ръцете й бяха останали във въздуха. Отвори едното си око и досадно забелязваше глазурата закачила се миглите й. Присви почти ядосано вежди към Камико.

Не й каза, че не й вярва, когато чу оправданието, защото нима хората тук бяха толкова откачени? Когато всичко наоколо беше толкова сериозно. Чертите на лицето й се отпуснаха за кратко и все пак облиза устната си, по която бяха останали частици от пая. Примлясна, защото й бе вкусно и когато взе другият пай, защото някак си отказваше да е единствената, която няма да му се наслади в неговата цялост.

Затова размаза другия в чуждото лице и почти веднага след това го махна. Усмихна се отново на Камико и след малко се обърна пак, за да открие някоя кърпичка. Подаде я на Камико, като в очите й се четеше някак необясним плам. Беше й станало забавно за секунди.

Не целеше да настане време за забава, особено, защото все още не беше сигурна какво да мисли. Дали да вярва на новата си дружка или не. На Камико ѝ беше някак трудно да мисли по каквито и да е фундаментални въпроси, като този за доверието. Предпочиташе да се спуска на сляпо в каквото и да е, защото просто си вярваше, че има достатъчно “План Б” в ръкавите си. Навярно останалите от фамилията ѝ с право вярваха, че ѝ е нужен повече мозък. Все пак те бяха точно обратното на нея: изпълнени с мъдростта на хиляди звездни джедаи и несъмнено не пропускаха шанс да изтъкнат, че притежават също интелигентността на цялата вселена. Второ идваше то факта, че Харусаки чисто и просто имаше кажи-речи планета да събира в сървърите си всичката информация, до която лапите им се доберат. Затова и бяха издигнали имението Харусаки до космически кораб “Харусаки Старблейзър.”... Амбициите на семейството ѝ бяха безкрайни и без признаци да залязат някога.
Докато всичко, което искаше тя, бе обикновения живот. Онзи, изпълнен със странни запознанства, нелепи случки, смях и сълзи. Думи като “приятели” бяха част от митологията за Камико. Само беше чувала, но не ѝ бе отредено да си заслужи такива. Също както бе нормалната дефиниция за “семейство”, която нямаше как да отговаря на нейния случай. Всички хора или ѝ завиждаха прекалено, когато научеха фамилното ѝ име, или ѝ се лепяха от страх да не изпуснат златната си кокошка. Камико отказа да бъде под този тъжен обектив. От всичко възможно, винаги се беше питала защо трябваше да е точно този. След като живяла като бездомна мишка, знаеше че бе имала “всичко”, за което повечето обикновени и дори магични създания си мечтаят, ала това не я правеше щастлива. Да покрива очаквания, които никога нямаше да може да покрие дори частично... Предпочете да се превърне в “издънката” на златната фамилия.
Ето защо дори не знаеше какво прави сега обратно тук...
Леона за секунда успя да я откъсне от мислите, които я тормозеха неизменно. Усети захарта от сладкото по устните си и инстинктивно ги облиза, въпреки че нямаше как да каже каквото и да е. Не беше и нужно. Пое салфетката, която ѝ бе подадена, но знаеше че нямаше да е достатъчно. Освен това, все още не бе убедена с какво се е захванала. Причудливите резултати от химическия тест на чуждата кръв, само бе отворил цяло ново поле с въпросителни в съзнанието на брюнетката.
Камико понесе платнената кърпичка, която, разбира се, имаше гравирани инициалите ХС (Харусаки Старблейзър), както всичко на този кораб, след което я потопи в един от безалкохолните коктейли на масата. Когато я усети накисната в сокчето, бързо обра по-голямата част от глазурата, полепнала върху бялото личице на Черешката. Естествено, че все още си беше същата... Какво очакваше Камико? Да си пусне гарда пред нея ли? Ха!
Ако това красиво създание пред очите ѝ беше тайно морско чудовище, което ще я изяде, то щеше да го стори в съня ѝ, например. Ама че глупава беше!
Поклати леко глава и я тръсна, за да спре със спекулациите. Каквото и да криеше кръвта на червенокоската, все някога щеше да разбере... А дотогава... Може би щеше да е добра идея да си намери катаната. Боеше се, че баща ѝ я е затворил в тайната стаичка наред с другите си космически трофеи.
Видя как другата беше хванала чаша с подобна течност и я подкани просто да я излее върху ѝ. И без друго вече лепнеше от проклетия пай. Тялото ѝ инстинктивно потръпна от хладната напитка, която Черешката изля върху ѝ. Усети как се стече надолу по врата ѝ, докато не намокри леко раздърпаната блузка, която започна да прозира моментално. Като се замисли, приличаше на някой скитник. Или кръстоска между хипи и бохем. Нищо общо с компанията ѝ.
Когато отвори очи, те пареха леко от всичко лепкаво, но игнорира това чувство, след като друго такова бързо го замести. Устните ѝ отвърнаха на чуждата усмивка, докато мозъкът ѝ игнорираше напълно разумната мисъл да внимава. За какво изобщо имаше да внимава толкова? Това пред нея не можеше да я нарани. Просто не можа наистина да го повярва. Нещо толкова изящно и красиво... Никакъв шанс!
- Разпознавам хаотично колективно поведение “Бой с храна”! - отнякъде се обади любезния глас на Мирай, която всъщност не беше напускала, откакто им донесе яденето. Просто имаше талантът да се слива с фона, поне докато не реши, че е наложително да се включи в хорските занимания. Все пак терминът “колективно”, значеше само едно за нея.
“Какво...” едвам ахна безгласно Камико, когато видя как робота избутва огромната юбилейна торта ХС към нея и Черешката. “Не, Мирай!” направи знака за “тайм аут”, но нямаше как да бъде видяна от когото трябва, не и навреме. Многопластовата торта полетя като срутваща се кула върху тях и много бързо двете се намериха на пода. В цялата “суматоха”, Камико направо си беше гушнала червенокоската, преди тортата да ги помете. Поради тази причина бе поела щетите с гърба си и в настоящия момент разполагаше и с цяла шапка от покойната торта.
Стоеше надвиснала над Черешката и не знаеше какво ще се случи като помръдне. Двете бяха обградени, като попаднали в сметанова джунгла.