Some things have to end for the next one to begin.

by **- annora -** Нед Дек 04, 2022 9:24 am

Партито беше фенси. Не и хората ("и хората").

Анора зяпаше отегчено в една точка, вече беше спряла да се чуди какво ли прави тук с всичките тези идиоти - за първи път бе решила да прави някакво парти след изложение на колекциите й. Идваха разнообразни обикновени същества, с които само се поздрави и после се помоли никога повече да не ги види до края на вечерта. Започваше да си припомня защо й беше толкова досадно - освен че си имаше проблеми, които във всеки момент можеха да се покажат и да ексалират, съществата тук просто бяха тъпи. Вече се чудеше откъде ги беше намерила - самият факт, че ги познаваше, беше достатъчно притеснителен.

- По дяволите! - изсъска сама на себе си и ако нямаше толкова много хора наоколо, сигурно щеше да си разбие главата в стената.

Не че щеше да й дойде малко повече акъл. Мразеше как допускаше едни и същи грешки. Беше си обещала, че ако не можеше да контролира изборите, които нямаше право благодарение на вампирската си вечна болест или проклятие, или и двете! щеше по е да се научи да контролира изборите си в живота. И сега защо беше поканила същите загубеняци!

Едва стигна до бара незабелязано. Беше си сложила тъмните очила, защото светлината я изнервяше, под каквато и да е била форма. За жалост никой еварим не бе успял да й създаде от онези глупави магични дранкулки, че да може да излиза на слънцето. Вече беше забравила какво е. Не че де оплакваше. Най-много да й излязат бръчки от проклетите лъчи. Не че не беше безсмъртна, но това си бяха факти, които не можеше да оспорва, но и използваше за опора, за да не си мисли понякога колко й липсваха някакви неща.

Ръцете й трепереха от време на време. Беше си взела от обичайната порция кръв. Просто си седеше затворена в ателието и работеше нон-стоп, за да избегне всичките си проблеми. Преди не й бе толкова лесно да се контролира
...

- Мартини ли?

За кой пореден път щеше да я пита? Анора свали очилата си малко и те съвсем се опряха на носа й, за да погледне косо досадния човек. Проклет човек ...

- Идва, идва!

Средният й пръст бутна нагоре очилата и пръстите й потракаха по бар плота.

Чудеше се какво ли щеше да стане толкова, ако просто решеше да си върви ...

Някой изобщо щеше ли да забележи? Сякаш всичко тук не бяха дошли за безплатното пиене.

- Скучна вечер, а? - Анора си беше сменила аутфита преди да се появи тук.

Не че това променяше нещата, макар че й се искаше с едно преобразяване да приключи с всякаквите въпроси, но като толкова искаше, защо сега постави един? Не се обърна по посока на другата жена. Зяпаше напред, където барманът й правеше напитката. Искаше вече да се намира в ръцете й преди да е удушила някого.

by **D'Arcy Bloom** Нед Дек 04, 2022 3:40 pm

I ain't waiting for this

I'm breaking out of my cage

- Къде отиде?! Проклет ангел....!!!
- Мисля, че избяга натам! Китайският квартал...
Гласовете се носеха в близост до задънена уличка, скрит между тесните алеи в края на квартала. Беше ясна, безоблачна нощ и луната виждаше всичко. Наоколо нямаше почти жива душа, сякаш всички се бяха изпокрили или купонясваха на някакво парти наблизо. Дарси нарочно сви в пряката в ляво, умишлено тръгвайки към уж оживения квартал, но... За първи път всички шансове бях срещу нея. Ама че проклятие! Не можеше да стои до вонящите казани и да чака...
- Ето я там! Там, глупако! - в разгара на ужасната вечер, двамата идиоти я видяха и тръгнаха отново оп по петите ѝ.
Русокоската не беше от търпеливите. Изкара пистолета си и в движение стреля по уличните лампи по пътя. Лампите на тази улица не бяха работили през последните няколко години, но сега внезапно бяха решили да осветят всичко наоколо и да я превърнат в лесна мишена?!
- Вървете по дяволите! - изсъска с език и се обърна само един последен път, за да уцели гумите на колата, която също я следеше в отсрещната улица, където пътят бе достатъчно широк.
Засили се д бяга отново, макар че с това темпо глупците нямаше да настигнат дори бързата ѝ походка. Най-лошото в този сценарий далеч не беше да я хванат всъщност... Дори да им се изплъзнеше, щяха само да пратят още хора след нея. Някой я бе изобличил. Бе посмял да се рови в миналото ѝ и я беше докладвал като мръсен комунист. И, боговете ѝ бяха свидетели, този някой щеше да си плати. Щеше да го накара да съжалява до края на дните си за некомфорта, който ѝ причиняваше сега.
На никой почти не му беше известно, че Дарси Блум е ангел, какво остава, че е част от прокудените и нежеланите. Отккто се укри и застана на чело на организацията, не ѝ се бе налагало да сменя самоличност си. Храсваше ѝ, беше свикнала да я наричат с това име. Но името нямаше голямо значение, негодниците знаеха как изглежда, беше им дадено много детайлно описание... Ах, как искаше просто да пречука проклетия олигофрен, който си го търсеше и без това. Сериозно ли мислеше, че може да се забърка с нея без последствия за здравето си?! Ангел или демон, или каквото и д беше, Дарси Блум не се славеше с милостива ръка. Колкото и спокойна и търпелива да изглеждаше в нормалното си състояние, сега я бяха ядосани. Никой не искаше да я вижда такава...Никой.
- Там! Хвани я! - агитката на единствения, който я гонеше сериозно, я дразнеше не по-малко в момента.
Дарси направи засилка и скочи достатъчно високо, з д се качи върху стълбата за спешна евакуация на гърба на сградата. Подхвана се здраво и както си висеше, направи едно салто, бутайки засилилия се към нея идиот. Той полетя към земята и моментално изгуби съзнание от сблъсъка. Едно салто по-късно, блондинката се приземи върху другия и постави токчето си върху дихателната му трахея.
- По-красив си, когато мълчиш. - подри му безплатен съвет за красота, преди да го довърши. Не ѝ се занимаваше с това, сякаш си нямаше своя работа...
- Хей, защо трябва да вървим..
- Защото кучката ни спука гумите! Насам, мисля, че чух гласове.
Дарси изпсува под нос и се огледа. Нямаше много време и се благодари, че точно зад нея имаше някакъв клуб. Без да се вайка, влезе вътре и удари един юмрук на охраната, който я питаше за някаква парола. Нямаше времето за глупости, окей?!
- Виж ти, наистина всички били на парти... - възкликна разсеяно под носа си, запътвайки се на бара, докато оглеждаше всички тези хора. Би им била по-благодарна, ко бяха навън, за д може да се изгуби в тълпата, но и това се броеше за нещо. - Доста скучно парти... - усмихна се с видно разочарование, но реши да опита поне да се слее с тълпата. Леко трудно, защото не бе облечена толкова крещящо и модно точно в момента. Беше с кожените си панталони и яке, защото бе отпрашила с мотора си...поне донякъде. Любимото ѝ превозно средство се взриви малко, след като избяга от яхтата с него. Но поне си замина подобаващо, с грандиозна експлозия. За жалост някои от съществата, направили ѝ засада в яхтата, бях успели да се измъкнат живи и да я преследват чак дотук... Не се отказваха долните проклетници!
- Един грасхопър. - поръча нещо на бармана, защото забеляза, че я гледа все по-ужасен. Може би уплахата му идваше то факта, че Дарси се беше втренчила в него, докато осмисляше ситуацията си. Често го правеше. просто осъществяваше дълъг и некомфортен очен контакт с непознати, без дори да осъзнава. Затова явно се бояха от нея толкова и си изпяваха всичките грехове без да ги пита дори.
Извъртя глава към жената на бара до нея, защото почти ѝ се причу, че я попита нещо. Не че имаше време да си припомни, погледът ѝ бързо се премести върху преследвачите ѝ, които се бяха сетили да проверят вътре в сградата...
"Проклятие!" - изкрещя наум, защото бяха точно срещу нея, просто все още се оглеждат настрани... Трябваше ѝ спешно прикритие. Трябваше да измисли нещо...
Ръцете ѝ собственически се пресегнаха към непознатата красавица, която чакаше питието си с отегчен поглед. Без дори да отрони и думичка, Дарси я придърпа към себе си и я целуна страстно. По-скоро беше като предупреждение, че скоро няма да я пусне. Не че би поискала, но в този миг можеше да се замисли върху самата целувка и вкус на чуждите устни...
- Виждаш ли я някъде...? Не може да е далеч.
Негодниците бяха видели телата на дружките си и се бях досетили, че от уличката друг изход няма. Беше само този клуб и изхода, от който те дойдоха... Беше лесно да се заключи, че се е скрила някъде тук.
.- Не бих казала "скучна".... - прошепна, когато отдели устни от черешовите, които целуваше досега. Очите ѝ беснееха с хиляди нюанси на вълнение. Имаше си ред причини, за самата нея беше една много ненормална вечер. А сега май я бе направила такава и за непознатата до себе си. - Недей да помръдваш. - предупреди я, но се надяваше да остане като спазен молба. Пръстите ѝ чевръсто развалих чуждата прическа и спуснаха морето от кадифени коси, което напълно скри Дарси от чуждите погледи, щом тя отново зарови устни в чуждите. Не целеше да остави екзотичната красавица без дъх, но го направи. И сигурно не би съжалява и не би се извинила, защото нямаше особено развито чувство за отговорност над действията си.
- Да проверим в тоалетните! - двамата преследвачи преминаха покрай бара без да я забележат и едва тогава Дарси остави дамата до себе си да диша.
- Мерси. - обърна се към бармана, който си беше глътнал езика и побърза да поеме двата коктейла от замръзналите му във въздух ръце. Този определено ги беше зяпал през цялото време, дори му беше потекла слюнката. Русокоската не каза нищо, а просто се подсмихна, оставяйки Мартинито пред жената до себе си.

PrettyGirl

by **- annora -** Нед Дек 04, 2022 7:02 pm

Анора не чуваше добре. За жалост всичките й вампирски сетива не бяха съвсем наред и трябваше да живее с проклетата участ. Не че не можеше просто да прободе сърцето си с кол, но само онези, така наречени псевдо егоисти, могат да се самоубият просто така. Вампирката бе претърпяла поредица от несгоди в живота и въпреки това не се бе отказала да живее в собствения си ад. Даже напротив - опитваше се да го направи дори по-уютно място. За жалост тези работи не работеха толкова лесно.

Дочутите гласове, които нарушиха концентрацията в скуката на вечерта, я подразниха. Беше досадно да не можеш да чуваш, беше досадно да не можеш да помирисваш и докато тичаш със скоростта на светлината почти да се запъхтиш по средата. Можеха за най-лесно да я нарекат най-лошият експеримент правен някога, но пък щеше да е единствена? Колко дефектни ще да имаше? Не че имаше значение. Всъщност по същество много малко неща имаха изобщо някакво значение. Дори миналото не бе толкова важно макар и да изглеждаше цялата същност. Вампирката някак се бе научила да не се обръща назад. И без това там нямаше да намери нищо привлекателно. А сега? Разбира се, тя беше привлекателна и вечно млада, можеше ли да иска нещо повече предвид човешките си корени? Не че не се нервираше, докато слушаше какво се случваше наоколо. Цялата работа й убиваше следенето. Затова не можеше да ловува. Просто си пазеше банки кръв за just in case макар и понякога да повръщаше от лошата кръв. За жалост, отново не ставаше дума за никакво предпочитание. Всичко бе започнало прекалено отдавна и всеки ден вампирката намираше по нов дефект. Именно съществуването на всякакви дефекти бяха причината на подземния етаж в ателието си да бе създала купища разнообразни костюми, чиито ефекти да притъпят всеки дефект. Такива днес нямаше на модното ревю, тъй като те бяха за съвсем специални клиенти. Не всеки може да се добере до толкова специални кройки.

По-важното бе, че не се оказа никак разочарована, след като й бяха отнели възможността да се фокусира върху ставащото около нея. Не помнеше някой да я бе целувал толкова скоро. Просто защото преди всичко Анора не даваше вид на жена, която всеки може просто да пипа. Дори понякога прекалено разголените дрехи не бяха причина някой да се опита да се докосне. Можеше да каже, че едновременно й харесваше, но я и отегчаваше за смърт. Естествено, че в края щеше тя да избере с кого да бъде, но по начало никой с нищо не бе спиран. Може би просто НЕ-то беше отпечатано на лицето й, затова никой не щеше да я доближава. Но пък ето, че никой не беше я използвал в опита си да се скрие от нещо. Оказа се прекалено заета да мисли вместо да се целува, което беше другото нещо - мозъкът й работеше перфектно, но ако не беше настроен да прави дадено нещо, просто мислеше за други неща. В случая фокусът беше съвсем другаде и дори езикът й съвсем необезпокоявано да се разхождаше в чуждата кухина, просто не беше същото като да се пусне по течението и да се удави някъде там, защото какво пък друго да остава?

- Имаш късмет, че фризьорката ми не е наблизо, за да те види какви ги вършиш ... - Анора въздъхна и повдигна поглед, след като облиза устните й; ако рецепторите й не я убиваха в случаите, в които й се искаше да усеща нещо повече от обикновено, би могла да каже, че Дарси имаше чудесен вкус.

Пръстите й се бяха вкопчили в яката на коженото яке на непознатата. И преди да я пусне я оправи.

- Като получи поканата си не видя ли какъв е дрескода? - закачи жената и си грабна мартинито, без да чака втора покана. - Направи ни по още едно, Хю ... - махна на бармана, без да му обръща повече никакво внимание. - Знаеш ли ... така облечена ще трябва да те скрия от чуждите погледи, защо направо не дойдеш с мен, докато приятелчетата ти заблудено те търсят? - Анора забрави за новопоръчаните напитки, но и без това си изпи поредната доза, която даже успяваше да й замае главата леко. - Ела ...

by **D'Arcy Bloom** Нед Дек 04, 2022 7:11 pm

I ain't waiting for this

I'm breaking out of my cage

- Къде отиде..?! Къде изчезна проклетата кучка, по дяволите?!
На заден фон продължиха да се чуват неспирните вайкания на преследвачите, които определено бяха запознати в детайл каква случка ще им се случи, ако изгубят мишената си. Дарси не сдържа тихия си смях. Определено не псуваха като образцови ангели, или поне не се вписваха в хорската представа за смирението и добротата, съпровождаща определението на думата „ангел“.
Дарси пък още по-малко се вписваше в тази дума, макар и да не се радваше толкова на чуждото нещастие, колкото някой демон би могъл. Това си беше чиста биология, нямаше нищо общо с характера ѝ.
- Така се създават трайни приятелства. - помисли си го развеселено наум, но не ѝ попречи да го прошепне и на глас, докато погледа ѝ бе безпардонно втренчен в този на екзотичната красавица пред нея. Очите ѝ се осмеляваха да твърдят, че тя далеч не е толкова перверзно създание и просто бе оставила погрешно първо впечатление, но това бе едни вид нейният отговор на чуждата закачка.
Какво можеше да знаят за нея? Освен очевидния факт, че прави каквото ѝ скимне. Всички, които я „познаваха“, вярваха, че на Дарси не ѝ пукаше да последствията. Истината бе, че тя бе силно запозната с тях и далеч не беше такъм самоубиец, какъвто в представите на околните. Просто късметът често ѝ изневеряваше, тъй като бе избрала своя собствен път в живота. Онова, което ѝ харесва най-много. „Грешният път“, както биха казали мнозина, особено архангелите, които я искаха обратно, за да не опетнява повече репутацията им.
Беше ѝ доста по-забавно сега, когато случайно си бе намерила съучастник в престъпленията.
- Не гарантирам, че ще си в безопасност в компанията ми. - каза, докато оглеждаше сега напълно концентрирано непознатата срещу нея. Погледът ѝ обаче дори не бе предупредителен, в него сияеха искрици на чиста провокация. Харесваше ѝ всичко, което виждаше и чуваше до момента. И не можеше да отрече, че не го бе очаквала. Не и на място като това. Можеше да се каже, че Дарси Блум имаше доста развит усет за мода и това не беше първото ревю, на което бе попадала, мака че в случая беше пълна случайност... Освен за хората, което не вярваха в случайности.
Досега никой на такъв род събития не ѝ бе привличал толкова вниманието. А и повечето дизайнери следваха един доста непонятен тренд да се превземат далеч повече от нужното и да бъдат излишно високомерни с всички около себе си. Дарси просто не разбираше какъв и ме проблемът.
Въпреки думите ѝ, които всъщност означаваха обратното, в последния случай „Да вървим“, ангелът се остави новата ѝ дружка да я изведе оттук, където и без друго купон не се случваше. Рано или късно щяха да я видят, защото мястото не беше чак толкова голямо, а и хората се бяха разредили на малки групички, обсъждащи всякакви скучни неща.
Жената с кожа като млечен шоколад я придърпа бързо зад модния подиум, където бяха останали само 2-3 приготвящи се модели. Те дори не ги забелязаха, защото бяха заети с разкрасяване до плашеща перфектност.
- О, страхотно. - възкликна Дарси, когато погледът ѝ някак естествено се отправи веднага към една красива червена перука. Тя пристъпи до манекена без ръце и си я присвои. Още по-удобно, че си вървеше с удобния тип мрежа, който можеше да прибере цялата ти истинска коса. След няколко секунди, през които поставяше перуката на главата си, ангелката се извърна театрално и се поклони на съучастницата си.
- Дарси Блум, на вашите услуги.
Въпреки че прозвуча сериозно, още от сега искрено се забавляваше, а още навярно не бяха започнали с преобразяването ѝ.
- Е, какъв е дрескодът? - приближи се бавно до жената, чийто вкус все още приятно усещаше върху устните си. Отметна изкуствените червени къдрици. Харесваше ѝ, че я правеха още по-отличителна и крещяща фигура насред тълпата отвън, така тръпката да не я разкрият щеше да е още по-голяма. - Коктейлен...? - нова крачка напред – Гала...? - последна крачка, при която се спря достатъчно близо до водачката си – Или елегантно-небрежен? - тонът ѝ се промени леко, когато килна леко глава и изглеждащите досущ като истински червени къдрици се спуснаха да погалиха шоколадовите рамене. Много се надяваше да узнае името ѝ...

PrettyGirl

by **- annora -** Нед Дек 04, 2022 7:11 pm

- Спорен е въпросът - като жена, която несъмнено се съмняваше и в собственото си съществуване, можеше да каже, че тази работа не беше никак лесна.

С приятелствата. С липсата на голяма част съмнения. С какво ли не. Животът просто не се бе стекъл по правилния начин, за да убие всичката тази константна предпазливост. Вече беше свикнала. Просто проблемът бе, че това няма как да е решение. Беше по-скоро вечното бреме. В крайна сметка нямаше как да пожелае и да не живее. Животът понякога беше прекрасен. Просто прекалено рядко. Но пък все трябваше да е забавен, затова просто се беше включила абсолютно съзнателно в нещо, което не й беше никак ясно, но това беше част от истинската забава. Ако знаеш всичко, няма ли да е прекалено скучно? Дори богът на знанието отказваше понякога да си спойли онова, което иначе можеше на мига да разбере, та тя ли нямаше ...

Пусна чуждата ръка, когато се намериха зад колисите, и плъзна погледа си към няколкото облечени манекена, докато с ъгълчето на окото си следеше преобличащите се модели. Ревюто беше приключило, но те вечно се кипреха до побъркване. Не можеше да каже, че не ги разбира, защото обичайно правеше абсолютно същото.

Обърна се рядко по посока на чуждия глас и по устните на Анора се изписа усмивка. Тя продължи, докато жената пред нея се приближаваше. Анора не бе направила и крачка назад, защото по начало не се изискваше. Слухът й долавяше различни шумове, които я накараха да сбръчка чело, затова се опита да се фокусира върху друго.

Беше запазила мълчание първите няколко секунди, в които пръстите й се бяха оказали заровени в червените коси. Несъмнено отиваха на така наречената Дарси Блум. Само трябваше малко да се понаместят. Вечният перфекционизъм просто не закъсня.

- Коктейлен и в червено ... - отговори накрая и пръстите й се промушиха под коженото яке само за да го свалят и то да се свлече на земята. - Какво ще кажеш за това? - за секунди се озова опряла гърди в чуждия гръб и дъхът й погали чуждото ухо.

Това беше просто любимата й рокля от днешното представление, имаше само един екземпляр и беше рисково, но нямаше значение.

- Пробвай я!

by **D'Arcy Bloom** Чет Дек 07, 2023 9:00 pm

Дарси понечи да каже нещо, но замълча. Стори ѝ се, че преследвачите ѝ се доближават, бяха точно от другата страна, пред подиума. Сигурната суматоха не закъсня, но по разговорите, ангелката успя да отличи и нечий чужд. Всъщност обратното на чужд, до болка познат. Повече, отколкото ѝ се искаше. Това несъмнено беше еонът на красотата. Един безкрайните. И поредният бог, който скромната ѝ персона ограби, но не успя да убие. Голям пропуск от нейна страна, но хей, безгрешни нямаше...
Този еон сам по себе си не представляваше чак толкова голяма заплаха, освен отличителната. Всеки, прекарал прекалено дълго в присъствието му, навярно би умрял от криндж. Проблемът бяха така наречените му “рицари на красотата”. Те се оказаха най-лоялните от всички, които се биха за своите богове във войната. Естествено, след като вместо мозъци, имаха единствено сляпата си вяра и пълна отдаденост. Такива бяха създадени, всъщност. Дарси вече бе поздравила еона по този повод. Ако не друго, нямаше да умре сам... когато настъпеше моментът да убие и него.
Този момент обаче определено не беше сега, докато бе така уязвима и броят на издирващите ѝ пристискаха в ъгъла. Трябваше да се покрие за известно време и го знаеше. Стига някак първо да се измъкнеше оттук под носа не само на онези главорези, а самият Еон на красотата и лъскавата му армия.
Шах. Не бе предвидила точно тези несъвместими помежду си създания да се съюзят срещу нея. Враговете си бяха намерили по-неотложен общ враг.
Усмихна се нервно, когато усети дъха на жената, чието име все още не знаеше. Той галантно пропълзя по врата ѝ. Лекото изправяне на косъмчетата там я върна към малкото изтичащо време, което ѝ оставаше, за да измисли нов план. И точно тогава го усети... Последният вик на умираща душа. Проклятието, което сега я освети като най-голямата благословия.
Усети сърбежът по кожата и бълбукането под нея, но още преди това знаеше, че ще се случи в рамките на няколко секунди.
Когато бе обявена за изменница и богоубийца, не промяната в ранга, а още самото извършване на престъплението, самото опетняване на душата ѝ донесе това проклятие. Това да поема облика на всяка изстрадала душа, на която е трябвало да помогне приживе. Въпреки, че бе напуснала предречения си път и оказа да служи на боговете, това далеч не я освободи от дълга ѝ по рождение. Ангелите като нея имаха души, на които да помагат, но тя се бе отрекла от това призвание. Не го искаше. Никога не го бе усещала свое. Преди всичко... кой някога се бе вълнувал от нейните нужди и желания? От нейните чувства... Винеше създателя си, който навярно я бе създал в миг на слабост. Съдбоносна грешка, но не нейната.
Рязко протегна ръка и свали панделката на червената рокля, която мистериозната жена ѝ бе поднесла да облече. Побърза да завърже очите ѝ, за да не я ослепи с преобразяването си.
Все още нямаше времето да се развесели от приятната ирония на съдбата. Винаги се измъкваше между капките, но този път... щеше да пие за триумф като този. Не само щеше да се измъкне оттук... Щеше да целуне ръката на онзи, който повече от всичко я искаше заловена, в която от диамантните си клетки.
Между смяната на облика, Дарси засия като най-ярката звезда в небето. Добре че не излъчваше и еквивалентна топлина, защото би изгорила до основи всичко около себе си. А някак си я дразнеше дреболията, че новото ѝ запознанство все още не бе завършила с узнаване на чуждото име. Единствено дрехите по самата нея се бяха стопили до последната прашинка плат. Жалко, защото харесваше кожените си панталони.
Направи само една крачка назад и вече усети малко по-налятата си фигура. Застана пред дългото огледало, сякаш щеше да позира за еротична фотосесия.
- Недей. - изрече с новия си глас, но почти не забеляза промяната там, тъй като все още звучеше като себе си. Интонацията ѝ не се променяше. Погубената завинаги душа ѝ бе оставила единствено лекия си славянски акцент като малък сувенир. - Не още. - настоя, когато другата жена зад нея постави пръсти върху панделката, скриваща очите ѝ.
Не ѝ бе дала никакво обяснение, защото преди всичко нямаше време, но за да сме честни, нямаше и намерението да дава такова. Дори и двете да бяха стари познати.
Сграбчи червената си перука и с едно движение я смъкна от главата си, оставяйки я да падне в краката ѝ. Пожела да огледа новата си версия добре, за да свикне веднага. В самото начало се стряскаше от отражението си при всяка трансформация, макар да я беше страх да си признае.
Направи каквато физиономия се сети, след което остави плътните си устни намира. Чертите ѝ се отпуснаха да си починат и падналият ангел се врътна назад. Подхвана панделката с връхчето на пръстите си и я развърза, освобождавайки зрението на компанията си.
- Заеби дрескода. - каза и си присвои червената рокля от ръцете ѝ, само за да я постави обратно на закачалката. Нещо кожено веднага грабна окото ѝ и дори не попита за позволение, преди да го облече. Приличаше повече на костюм за някое разкрепостено поп изпълнение, но това не я вълнуваше. Бързото ѝ око просто прецени, че ще ѝ стои прекрасно. Кожените панталонки с висока талия без друго си пасваха с все оцелялото ѝ кожено яке. Дарси накрая се наведе да си го вдигне от земята и отново върна вниманието си върху безименната.
- Да се махаме оттук. Имам повод да черпя. - усмихна се “невинно”, докато завързваше кожените си ботуши. Добре че трансформацията този път не я замая толкова. Можеше да кара и помнеше къде е паркирала мотора си. Но първо... не се шегуваше. Щеше да мине през целия подиум и да целуне ръката на един от безкрайните.

by **- annora -** Чет Яну 04, 2024 9:56 pm

Анора си позволи да свали лентата от очите си едва когато чу последвалите думи - звучаха й повече като позволение, но премигна няколко пъти, когато пред очите й се разкри гледка на някой, който ... бе виждала преди ...

Не си даде особено време да обмисли какво точно се бе случило туко-що. Но когато се остави да плъзне поглед по другата жена.

- Тези дрехи не са тествани - каза, без да дава допълнително обяснения, защото беше в известна степен достатъчно шокирана - не толкова от наличието на промяна, колкото нейната същност.

Предпочета да се задоволи с истината малко по-късно. Защото сега и на нея й трябваше питие.

~~~

Анора усети объркващите миризми в помещението, пълно с достатъчно много хора. Почувства се застрашена за частица - вече й бе за безброен път, но все така започваше да тормози сетивата й. Изкуствените лещи поне правеха нещата една идея по-добре. Сега поне можеше да вижда, без да нарани достатъчно очите си. Нейният създател я бе създал като прототип на творенията си и на нея се падаше честта да живее и да е пример за всичко, което един вампир НЕ Е.

Беше намерила начини да превърне слабостта в сила - в това се справяше най-добре. Обратното често важеше и също.

- Ще пия джин - изрече след малко, когато двете се озоваха на бара.

Искаше й се да вярва, че е виждала достатъчно неща, но нарушеното й зрение често бе изпускало моменти, липсата на концентрация, често неконтролируемата сила ...

- Мога ли да знам какво означава това!? - изрече нещо друго, връщайки погледа си към непозната, която в момента не даваше вид на такава. - Не искам подробности. Познавам я - грабна чашата от плота и изпи достатъчно голяма глътка от чашата си.

by **D'Arcy Bloom** Пет Яну 05, 2024 8:59 am

Имаше много, което можеше да се каже за боговете, но най-основното беше, че въпреки всички глупави поверия, не смъртните бяха рожби на безкрайните, а точно обратното. Вярата на всички смъртни създания, събрана във вековете, бе вдъхнала живот на какви ли не извращения, и най-голямото такова бяха именно великите еони. Силно под въпрос беше въобще смисълът на съществуването му. Та те не се прекланяха пред своите създатели, а точно обратното. Висяха си в своето лъскаво измерение и пируваха с всичката болка и страдание на хората. Измисляха нови и нови начини да нараняват невинните. И всичко това бе замаскирано под красиви думи като “ангели-пазители", "прошка” и “избавление”.
Дарси предпочиташе да изживява болезнената смърт на всяка душа, отредена на нея, отколкото да дарява “прошка”. Всичко това беше единствено фарс в нейните очи. Не виждаше да им носи покой в отвъдното, или да прави следващите им прераждания по-поносими. А когато някой смъртен бе богоизбранник, душата му нямаше накъде да се поквари повече.
- Арестувайте я, в името на красотата! - дочу думите на еонът малко след като го подмина и дори поздрави. Бяха се объркали и заловили грешната жена, но бързо го осъзнаха секунди по-късно. Дарси едва потисна напиращия смях, но устните ѝ се разтрепераха в опит да се сдържи още малко. Подбели очи, когато преследвачите ѝ започнаха да се вайкат и да поднасят официалните си преувеличени извинения на своя господар.
Не можеше да бъде по-щастлива, задето загърби целта на съществуването си. Обеща си, че и да не го заслужава, ще живее по своите правила. И какво по-добро и забележително начало за това от един велик обир? В края на деня, падналият ангел бе наясно, че за да се изправи пред първенеца от безкрайните, ѝ бе необходима силата на седемте артефакта. Вече притежаваше един от тях, след като бе отнела живота на притежателя му.
Краткото кръгче с мотора ѝ подейства добре. Подари ѝ сладък момент на уединение, а вятърът в косите успя да проветри мозъка ѝ. Вече планираше следващия си удар, макар да не беше забравила, че се налага да се покрие за известно време. Рискът да я заловят все още беше висок, трябваше да разбере кой и откъде бе проследил стъпките ѝ.
Бар “Нощни създания” в най-мрачната уличка на крайния квартал, бе перфектното място да отпразнува нелепото си измъкване. Наясно бе, че е една голяма щастлива случайност, но за нея представляваше знак от съдбата. Последната мисъл ѝ напомни за думите, напуснали устните на мистериозната ѝ компания. Не я удостои с отговор веднага, защото нямаше такъв за нея. Погледна барманката, чиито ръце бяха покрити с татуировки и плъзна джина с лед към другата жена. Избегна погледа ѝ, докато не изпи на екс шота си с текила.
- Това е... Дълга история. - прокашля се в опит да прогони котешката дрезгавина в гласа си, с която не беше привикнала. - Да започнем с някоя кратка. - добави, защипвайки втория шот между дългите си пръсти.
- Като твоето име. - очите ѝ веднага намериха чуждите и едната ѝ вежда се изви леко нагоре в очакване, преди да остави празната малка чашка обратно в перфектната редичка.

by **- annora -** Вто Фев 06, 2024 6:21 pm

- А, ясно ... от дългите - извъртя очи в знак на абсолютна досада.

Хората използваха какви ли не думи, за да избегнат елементарния израз твърде лично е.

Русокосата дори не отпи. Езикът й се проправи път през червените й устни и облиза върха на питието си, без да откъсва поглед от събеседничката си, която определено не си щадеше силите. Анора имаше твърде много проблеми, за да си позволи твърде резки движения и неразумно количество алкохол, но го харесваше. Розовият джин имаше особен вкус и отиваше на облеклото й.

Но не и на нещо друго.

- Анора - отговори и чашата й се озова обратно на масата.

Отказа да задава допълнително ненужни въпроси. На този етап си бе направила необходимите изводи, но не беше нейна работа. Хареса й идеята да си тръгне от собственото си парти, без да покаже последния си модел. Щеше да си остане мистерия до следващия път. Стига да намереше някой друг ... по-подходящ от жената пред нея, която да го носи.

- Би ли ми казала колко време ще продължи това? Трябва ми модела - изрече и посочи тялото на жената пред себе си. - Ако така ще е по-лесно питането ми. Трябва да знам как да прекроя тоалета, ако ще се наложи да заменя тази жена.

Не беше възможно да не си мисли за работа, когато положението беше стигнало до това дередже.

- Надявам се и да ми кажеш как се казваш, имам нужда от чисто нова версия в главата си, за да спра да те гледам като идиот - отвори устни отново, съвсем скоро, за да продължи с вълната от въпроси.

Върна чашата, която досега държеше в едната си ръка, на бар-плота и докато барманката се въртеше, се пресегна и дългите й пръсти си откраднаха набучената половин ягода около оста на чашата. Схруска я и с периферното си зрение видя чуждото объркване.

by **D'Arcy Bloom** Вто Фев 06, 2024 10:07 pm

Главата ѝ не се замая никак от трите шота текила, които изпи на екс един след друг. Почти ѝ се искаше да се напие, въпреки че се налагаше да бъде трезвена, особено сега, когато си играеше с огъня и той я бе почти догонил. И все пак.... проклетата алкохолна толерантност я убиваше.
Искаше са излез от кожата си. Не беше свикала да се чувства като влечуго, което обвивката си на всеки няколко месеца. Лесно можеше да си втълпи, че всичко я сърби в момента. Колкото и да не искаше да си го признае, с това свикване нямаше.
- Тя е мъртва. - изплъзна се от мокрото ѝ езиче, сякаш беше поздрав за “добре дошли”. Дори не погледна към карамелката до себе си, когато го изрече. Беше просто факт, с който очевидно трябваше да я запознае рано или късно. Нямаше смисъл да премълчава нужната информация и бързо размисли по въпроса.
Ако зависеше от падналия ангел, не би заемала ничие чужд облик. Въпреки че създания като нея лесно можеха да си “откраднат” чието тяло пожелаят, тя никога не бе обладавала когото и да било. Не ѝ беше в стила. Не се криеше...поне докато не ѝ се наложи. За добро или зло сега този пореден чужд облик по подобие на покойната душа ѝ вършеше добра работа в прикритието.
Обстоятелствата бяха странни, без съмнение. И щом Анора познаваше оригиналния притежател на този облик, то Дарси спокойно можеше да заключи, че и тяхната среща не беше просто чиста случайност.
- Името ми не се е променило, нито пък аз. - мина рязко към един от въпросите на очевидно достатъчно обърканата си компания. - Дарси Блум. - повтори името, под което сега се разхождаше в света на мъртвите, прокудена и лишена от предишните си милиони прозвища. Сега беше доста по-просто, но същевременно с това много по-сложно за обяснение.
- Мога да те компенсирам за причиненото...неудобство. - почти не беше сигурна как трябва да довърши мисълта си - Ако ми позволиш. - постави нова чаша с розов джин пред Анора и я погледна право в очите. Не си спомняше кога за последно се бе извинявала или се бе отбивала от пътя си, за да укаже помощ на някого. За нея имаше значение само една цел и я преследваше с всички средства.
- Не съм се обучавала за модна икона, но колко трудно може да е? - почти изсумтя с крива усмивка - Ще “продължа” да ти бъда модел, ако е важно за теб. - вдигна чашата си в очакване на чуждата да се сблъска с нейната.

by **- annora -** Съб Фев 10, 2024 7:13 pm

- От походката ти ли искаш да започна, или!? - попита, повдигайки вежди срещу втората чаша ров джин, който се оказа в полезрението й.

Дори не беше приключила с първия. Чукна чашата си в чуждата и маркира втората чаша с устните си.

- Шегувам се - изрече, поглеждайки към събеседницата си за кратко, след като върна и другата чаша обратно, отново съвсем пълна, без признаци на особен интерес.

Анора обичаше да пие, всъщност, но обичайно го правеше сама.

- В този случай, надявам се следващия път да облечеш, каквото ти дам - натърти на последните думи.

Още не знаеше облечения костюм с разтегателни способности, докъде щеше да доведе положението. Може би вината си беше нейна, за дето си бе донесла недовършената работа, но все трябваше да прави нещо в скучните моменти от събитието. А те бяха доста.

- Не че това не ти отива - размаха едната си ръка по посока на другата жена и й се усмихна.

Не бе ползвала точни пропорции и не го бе правила за някой конкретно, но определено перфектно очертаваше формите на жената срещу нея ... Анора си го бе представяла точно така.

- Всъщност, в този ред на мисли - прочисти прегракналото си гърло. - Ревютата, за които ми трябваш са няколко. След това не ме интересува - донякъде излъга.

Ако не си беше легнала със Саманта Брукс преди няма и седмица, може би щеше да е вярно. Щом бе мъртва, нямаше какво да направи по въпроса и нямаше да предприеме действие, така и не успя да разбере намеренията на тази жена - така че може би бе по-добре, че няма да е особен ... проблем повече. Не можеше да прецени как точно се чувстваше в момента. Новината бе скандална, обаче ... поне никъде не бе написала изрично името на изчезналия си модел ... не че някой щеше да забележи ...

by **D'Arcy Bloom** Съб Фев 10, 2024 7:58 pm

Веспера. Доника. Насима. Анджали.
Ангелът винаги имаше много имена. Всяко с различен произход, но почти едно и също значение. В интерес на истината рядко ѝ правеше впечатления как я наричат и как я бяха наричали. И въпреки това си спомняше всяко едно название, с което някога я бяха адресирали. Защото всяко от тях звучеше красиво посвоему, почти като издялкано специално за нея. Във времената, в които тя все още имаше предназначение. Докато следваше призванието, предписано ѝ от звездите.
- Свръхдоза. - промълви отново малко от нищото, сякаш отговаряше на незададен въпрос. Последният писък на душата все още кънтеше в главата ѝ. Макар все още да имаше ангелските си сили, в облика на смъртен не беше лесно да се живее. Това да предаде всичко, което се предполагаше да следва и на което трябваше да отдаде цялото си сърце... Да застане и срещу самата себе си, своята същност, бе против законите дори на природата. Естествено, че с решението ѝ заваляха хиляди последствия, с които трябваше да се справи съвсем сама.
Саманта Брукс, също както много преди нея, страдаше от хронична депресия. Нямаше да е нито първата, нито последната, която не бе открила друг изход. Вечният покой бе прекалено съблазнителен такъв за всеки, неспособен да се пребори с демоните си. Защото смъртните, противно на приказките им, не се раждаха сами, винаги бяха обградени от близки и приятели, но въпреки всичко това се чувстваха най-самотни от всички създания. Борбата бе индивидуална за всеки един от тях, затова и често завършваше трагично.
Саманта умело бе прикрила проблема си, или по-скоро бе опитвала а се разсейва с неща като кратки афери и развитието на кариерата си като модел. За нещастие в даден момент и това не беше достатъчно. Дарси го усети. Знаеше отлично кога се задаваше края. Просто игнорираше всеки зов за помощ, който достигаше до нея. А всъщност тя бе като радар за тези неща. Немилите и недраги, хората в безизходица.. Надушваше ги навсякъде. Болката. Съжалението. Огорчението. Разбитите мечти.
Дарси се усмихна криво и остави чашата на барплота, моментално забравяйки за съществуването ѝ. Искаше ѝ се по-скоро да отпие от тази на Анора, за да си припомни вкусът на устните ѝ.
- Използвай ме, докато можеш. - отвърна на чуждите думи, с разликата, че тя не се шегуваше, ала и нямаше намерение да обяснява по-подробно. Единствено знаеше, че в мига, в който друга присъдена на нея душа напусне тялото си, обвивката ѝ отново щеше да се промени. Това не беше нещо, над което ангелката имаше какъвто и да и контрол. Бе спорно доколко наказание като това я бе направило по-добра и щедра, както останалите ѝ “колеги” смятаха. Понякога ги чуваше ехото от далечните им кикоти, които дъждовните облаци донасяха заедно с някоя-друга съзидателна реч от нейния създател. Но тя знаеше повече от добре, че можеше да вини само себе си. Не че го правеше. Харесваше ѝ този избор, защото преди всичко бе нейният собствен.
Не този на боговете. Не този на звездите. Нейният.
- Е..? - пръстите ѝ непреднамерено се оказаха под чуждата брадичка и Дарси си позволи да я погали небрежно - Няма ли да ме обучиш? Изцяло в твои ръце съм.

by Sponsored content

Some things have to end for the next one to begin.

Some things have to end for the next one to begin.

Re: Some things have to end for the next one to begin.

Re: Some things have to end for the next one to begin.

Re: Some things have to end for the next one to begin.

Re: Some things have to end for the next one to begin.

Re: Some things have to end for the next one to begin.

Re: Some things have to end for the next one to begin.

Re: Some things have to end for the next one to begin.

Re: Some things have to end for the next one to begin.

Re: Some things have to end for the next one to begin.

Re: Some things have to end for the next one to begin.

Re: Some things have to end for the next one to begin.

Re: Some things have to end for the next one to begin.