In My HeArt - изяви

Една по-различна обедна почивка

18.07.17 год.
в 01 часа след полунощ
няколко часа преди да замина за Пловдив
Част 1


Вратата се отвори с такъв ряз, че за малко щеше да откърти пантите. Трясна се в стената и събори камара от зеленчуци по пода. Наоколо се разпиля цяла плеяда от цветове. Патладжанено лилаво, наситено спаначено зелено, лучено златисто, чувствено доматено червено. Вибрацията от сблъсъка премина през телата им и приятно ги погъделичка.

Придърпа го за яката и го целуна. Засмука колкото можа. Още и още, докато го остави почти без дъх и бузите му не залепнаха за зъбите. Възползва се от временната му омая и го бутна назад към масата за заготовки. Замете всичко зад него и го връхлетя с още повече настървение. Вкусът му беше толкова примамващ. Веднъж опитал го, човек се пристрастяваше.

Клекна между краката му. Театрално, сякаш щеше да изпълнява танц на съблазняването. Роел погледна сепнато. Дъхът му излезе на пресекулки.
- Дишай. Това не е за теб, бебче. Знам го. - Щракна спирачките на колелцата, за да застопори масата. Задникът на Чарли се изправи със същата сексуална нотка на диво животно. Пръстите се бяха вкопчили хищно в капачките на коленете му и мачкаха, и мачкаха с наслаждение. - Просто обезопасявах първия ти път... с мен. - Смигна му. - Усещането е различно, нали? Правил си го, но все пак е различно в съзнанието ти. И точно затова се страхуваш дали ще се получи. - Разкопча колана без да се изправя. Вълнението си личеше. Лицето се бе оросило със ситни капчици влага. Пръстите леко потреперваха, подаваше се връх на език, съсредоточено прехапан между зъбите. Само завъртя и ловко освободи копчето от илика му. Постара се плавно да смъкне ципа. Звукът изпълни сетивата и почти заглуши блъскането на кръвта в главата. Ръката най-сетне си осигури достъп до слиповете му. Припряно го накара да се надигне, за да изхлузи всички дрехи, намиращи се на юг по него. Щляпна го няколко пъти силно по задника.
- Какво си мислиш, че правиш - възмутено изрева Роел.
- Сега по-малко ще усещаш студенината като направя така. - Настани го обратно върху студения метален плот. Той само изумено успя да ахне от връхлитащата го вълна хлад. Без да губи време в разсейване, Чарли се заигра с областта между двете златни ябълки и ануса му. До сега все по някоя червива се падаше в кухнята, а тук какви хубави се мъдрели. Значи сервитьорите наистина били друга класа. Виж ти! Да не говорим, че това, по което сега плъзгаше ръката си и чиито връх дразнеше, винаги е доставяло единствено и само удоволствие на Роел. Хубавите неща трябва да се споделят. Нямало ли е кой да му го каже? Другата ръка, държала допреди малко края на масата, се премести и студенината от досега й докосващ пръстена от плът малко под кръста му, мигом хвърли в шок Роел.
Той изръмжа:
- Да ме побъркаш ли се опитваш?
- Не, опитвам се да те опъна. Несгодите само ще направят края по-запомнящ се. Не го мисли. - Един пръст зарисува кръгчета около чувствителното място и започна да долавя потрепванията. Малки, къси трепвания. Приложи лек натиск и усети ръба на нежната тъкан, намираща се вътре. Целият гръб настръхна от това толкова непривично, екзотично усещане. Застина и всички мисли излетяха от съзнанието. В миг целият пъзел се разпиля и после се подреди за микросекунда, показващ изцяло нова картина. Нов, неподозиран смисъл и за двамата.

Една по-различна обедна почивка

Заигравката със скротума му й допадаше. С удоволствие наблюдаваше как се изменя позата му. Долавяше как прехапва устни и опитва да контролира дишането си. Сексът му липсваше. Онова освобождаване, когато пускаш границите си да отлетят далеко и се отдаваш единствено на страстта. На работа той беше много сдържан. Нямаше едно излишно движение в действията му. От време на време пускаше по някоя шега, усмихваше се тънко, но беше интроверт и прекарваше повечето време в черупката си. Беше я заинтригувал още в самото начало. Започна да го изучава. Перфекционист. Знаеше повече отколкото казва. Надарен с прекрасен ум, но го прикриваше умело. Никога не злобееше, независимо от несгодите. Харесваше й, че не се страхува от нея. Подхождаше с уважение, но не отстъпваше от позицията си. Обичаше, когато й опонира. Заставаше срещу нея и ясносините му очи я пронизваха като с нож. Гледаше я кротко. Нито веднъж не бе повишил тон и въпреки това я сломяваше. Вътре в нея всичко омекваше. Защо й действаше така? Каква магия й направи? Аргументите му бяха разумни и добре обосновани. Костваха й години, за да си извоюва хладно уважение в тази мъжка кухня. За да я възприемат като равна. За да им се докаже. Никога не позволяше някой да й се наложи и не оставаше на никого длъжна. Мъжете предпочитаха да си нямат работа с нея и това й даваше свобода. Но този мъж беше различен. Точно затова я привличаше. Походката му на газела, вродената грация, размахът, с който действаше. Беше като рядка птица и събуди ловеца в нея.

Погали пръстите му. Ръката му бе поне два пъти по-голяма от нейната. Намери малките руси власинки и промърка. Кожата му бе нежна като на бебе. Винаги се бе чудела какво е да я докосне. Копнежът в нея се разгоря по-силно. Кога го бе пожелала? Може би щеше да си отговори на този въпрос някога, а може би никога. Това сега не беше толкова важно. Гледката я зашеметяваше. Пред нея седеше 187 сантиметрово съвършенство със забързано дишане попиващо в косата й, с бяла кожа недокосната все още от слънцето. Срамежлив си. Затова и стойката ти е винаги попрегърбена и ме гледаш изпод дългия си бретон. Чарли захапа долната си устна от възторг. Измъкна ръката си малко нагоре и докосвайки мъжеството му потрепери, а всъщност й беше горещо. Задвижи се нагоре-надолу в равномерен ритъм по цялата дължина. По ствола до главичката и обратно. Едно вълнуващо пътешествие. С другата си ръка стисна леко топките му, погледна чл*на му съсредоточено и после просто наплю малкия приятел под втрещения поглед на Роел.
- Сега вече не си заплашен от протриване, приятелче. За съжаление, това не стига. Плюй! - Тя подложи длан.
- Какво? - Недоумяваше русокосото изкушение насреща й.
- Плюй! Хайде, стига си се правил на приятно разсеян. Ще ти върна всичката слюнка. Давам дума. - Въздъхна леко раздразнено. - Нямам цял ден, глупако. Почивката ми свършва след 15 минути. Ще свършиш ли до тогава? - Роел сепнато се огледа, сякаш тъкмо осъзнава какво става. Как греши. Чарли го завъртя с лице към масата. - Затвори очи. Нека умът ти изтрие образа ми. Остави се само на усещанията да те водят. Ще ти дам всичко, което ти е нужно. Обещавам - прошепна тя.

Роел не знаеше как да си го обясни. Чувството беше толкова вълнуващо и греховно. Тръпката, когато някой те докосва за първи път, но си усещал напрежението още в първия му поглед. Емоцията се е нагнетявала, докато си долавял как този поглед те разсъблича, как този език, който едва облизва устните, ти причинява вълни от екстаз. Как тези пръсти, които ловко режат ден след ден, сега шарят по слабата ти откъм устои плът. Как човекът зад теб може колкото да ти даде, толкова и да ти отнеме. Странното е, че ти си готов да го направиш, без да мислиш повече и точно това те плаши. Ужасява те. Думата ''после'' упорито се изплъзва от съзнанието ти. Задръжки, морал, те не съществуват. В този миг, с този човек. Имаше само пренасищане на сетивата с толкова много сласт. Единият бе готов да я даде, а другият да я получи. Такава беше сделката.

Охранителят така и не разбра чрез новопоставената камера кой краде от склада. Но пък следобедът му си беше достатъчно вълнуващ. Дотолкова, че остана само с една-единствена отхапана хапка от сандвича си. Какво ли щеше да се случи утре през обедната почивка?