Игра на флирт (Кратък разказ) (BL)

Сладкият чернокоско се намери в капан между бара и упорития непознат, който повече от очевидно му бе хвърлил око. Ухили се хлапашки и най-спокойно поръча на бармана още едно питие, обръщайки гръб на по-едрия мъж. Можеше да усети изучаващия поглед, който премина надолу по врата, разголените рамена, гърба му и се спря на малкото дупе, едва прикрито от плата на дънките. Младока завъртя задни части, уж в ритъм с музиката.

- Виждам, че си впечатлен от цепките на дънките ми. – Взе питието си в ръка и удостои мъжа с отказаното му внимание.

- Грешиш. – Дълбок, дрезгав глас, това му хареса. – Цепнатите ти...дънки, ако мога да ги нарека така – по въпросната дреха имаше повече дупки, отколкото плат – не са ми ни най-малко интересни. Острият ти характер – виж, това е друго нещо. Отказваш питието, което пращам за теб, извръщаш поглед когато те загледам и не приемаш поканата ми за танц. Определено си наясно как се играе тази игра, момче. – По-възрастният мъж се заигра с един от пръстените на дясната си ръка, като не откъсваше очи от избраната си плячка.

Чернокоското не бе никак дребен, само изглеждаше така в компанията на едрия си обожател. Всяка друга нощ и при други обстоятелства изкусителният младеж можеше и да си намери някоя невинна жертва, която да се разтопи в ръцете му, но не и сега. Сега ТОЙ щеше да се наложи и да открадне главната роля. Нямаше търпение да разучи какво може да предложи младежа.

- Мога да играя много игри. – Отпи глътка от питието си и попи капчиците от ъгълчето на устата си с език. – Но ти не си партньорът за мен.

Мъжът се подсмихна.

- Кое те кара да мислиш така?

- Нека не се заблуждаваме и да си правим анкети като дванадесетгодишни в лексикон. И двамата предпочитаме да сме активната страна и това няма да се промени.

- Това ми го казва мъж с дънки, които имат нужда от кръпки навсякъде.

- Едното няма общо с другото. Това, че харесвам тялото си, не означава, че давам задника си на тепсия.

Да, този непокорен младеж щеше да му хареса много – горд, бодлив и самонадеян. За пръв път се сблъскваше с някой като него. Имаше чувството, че е спечелил от лотарията и е получил голямо повишение две в едно. Сърбяха го ръцете да го грабне още сега и да го замъкне със себе си някъде, където могат да са сами. Не, би било грешка. Това момче не беше слабохарактерно. Щеше да се възпротиви, да го отблъсне и да му бие шута. Изискваше се висша доза търпение.

- Разкажи ми – Вече не бе надвесен над него заплашително. Вместо това се намести на бара, както подобава. – как би протекла една такава вечер за теб при други обстоятелства?

- Във всеки случай няма да включва отегчителни приказки.

- Това за теб е отегчително?

- Не е от най-забавните ми занимания, но не съм смотан и чак такъв гадняр, че да не ти отделя поне пет минути. Знаеш, за усилията.

- За усилията... - почеса се по наболата брада – Нека пием за това.

- Никак не си с всичкия си. – Чернокоското поклати неодобрително глава. – Барман, по още едно, за моя сметка.

Младежът погледна с периферното си зрение и остана доволен, че другият не настоя да плати, или да го черпи. Схващаше бързо. Това му хареса. Една нощ без усилията да сваля някого щеше да му дойде добре.

- Откога си в играта? - Попита по-възрастния си събеседник.

- Откакто се помня. Жените започнаха да ме интересуват все по-малко и по-малко, докато не теглих чертата.

- Спа ли с всички тях?

- С няколко.

- Как беше?

- Не беше лошо. А ти?

- Имах дългогодишна приятелка, преди да открия, че се чука с друг.

- Какво направи?

- Изчуках него за отмъщение. Миличкият, никога вече не беше същият.

По-едрият мъж се засмя.

- Звучи като идеалното отмъщение.

- Не беше, но пък сексът с него ми хареса. Тогава реших да експериментирам.

- И никога повече не се върна към жените.

- Никога повече.

- Чувал съм много подобни истории, но никога не съм имал случай някой да ми каже, че е обърнал резбата и после пак се е върнал към секса с жени.

- Няма такива истории, защото няма такива мъже.

- Може би си прав. – Довърши останалата част от питието на един дъх и поръча ново, по-различно от това, с което бе почерпен.

- Колко още ще караш на тия смешни подобия на алкохол? – Младежът попита с леко подигравателен тон.

- Да не би да искаш да ме напиеш и да се възползваш от мен?

- Може и така да е. Пази си задника. Със сигурност ще ти хареса.

- И никога повече няма да съм същия?

- Никога повече.

- Без съмнение си наясно как се играе тази игра. – повтори за втори път тази вечер.

- Но, за разлика от другите играчи, аз имам свои собствени правила. - Приближи се и зашепна в ухото на другия. – Бил съм с много мъже и такива от твоя калибър, но накрая всички пъшкат от удоволствие по един и същ начин. – Засмя се тихо, преди да се отдръпне.

На едрия мъж му се наложи да преглътне шумно. Това момче беше опасно, много опасно. Облиза няколко пъти пресъхналите си устни, преди да унищожи поредното питие.

- Готов ли си за нещо по-силно? – предизвика го чернокоското.

По начина, по който се развиваше вечерта, вече не бе сигурен на какво е готов.

- Защо не? – Отговори простичко, възвръщайки си самообладанието.

- Аз съм Алекс. – Младежът се представи, след като поръча.

- Това истинското ти име ли е?

Алекс се засмя.

- В никакъв случай.

- Даниел.

- Има ли нужда да питам?

- Едва ли. Вече знаеш отговора.

- Така е. – Алекс се подсмихна доволно. Разговорът започваше да му харесва. Може би промяната в плановете не беше чак толкова лошо нещо. Може и да му даде да си вкуси, ако продължи да го заинтригува. Дотогава щеше да се наслади на замаскирания с алкохол флирт.

- Преименувам те на Дани – идеално за моя жертва.

- В никакъв случай! – възпротиви се Даниел – Мислех, че не ти допадам изобщо.

- Не съм казал това. Казах единствено, че няма да се получи.

- За мен това значи едно и също.

- Защото разсъждаваш само в една посока, никакво въображение.

- Ако имах повече въображение, щях да ти се харесам?

- В никакъв случай.

Продължиха с подобни хапливи забележки още известно време, докато алкохолът най-после си каза думата, макар да личеше много повече само на единия от тях.

- Сега виждаш защо не наблягам на силен алкохол. – отбеляза Даниел.

- Разсъждаваш като старец. – Алекс се олюля на излизане от бара.

- Мислех, че разсъждавам като човек без въображение.

- Разсъждаваш като старец без въображение. Няма нужда. – Отказа да се опре на Даниел. – Стой тук. Отивам да се изпикая.

- Ако избягам, ще ти липсвам ли? – Пошегува се Даниел.

Не беше удостоен с отговор. Алекс се шмугна в малката алея и Даниел зачака търпеливо. Замисли се какво всъщност чака. Не можеше да отрече, че компанията на Алекс, както и бе предположил, се оказа приятна и огромна глътка свеж въздух, но какво го чакаше, ако не се разделят сега? Много, много се страхуваше за задните си части.

- Нещо си се замечтал. Да не би да ти се прииска да опиташ от това, което предлагам?

Алекс се бе опрял на стената и го наблюдаваше. Забавеният отговор на Даниел му каза всичко, което трябваше да знае.

- Нищо такова. Чудех се дали не си замръзнал там.

- До мозъка на топките си. Давай да се махаме оттук.

- И аз бих премръзнал, ако носех това подобие на дънки. – опита се да го подразни Даниел.

- Не би могъл да ги носиш. Не ти приляга. – За негова изненада, Алекс му отговори спокойно.

- Мислех, че целта ти е задникът ми.

- Няма да е интересно, ако го развяваш.

- Но ти харесва ти да развяваш своя.

- Точно така.

Даниел си нямаше на идея как да го разгадае. Това хем му харесваше, хем го объркваше страшно много. Това ли се случваше когато двама мъже от едно и също тесто, които би трябвало да гледат единствено строгите си интереси, се сблъскат? Кой кого и как? Отговорът му убягваше.

- Къде предпочиташ да ми връчиш прелестите си? Ще ти дам този избор.

Това отговори на въпросите му, малко или много.

- Зависи за кои прелести говориш. – Даниел затанцува около темата.

- Предполагам, ще разберем скоро. – Алекс се усмихна самодоволно и посочи към караоке клуба надолу по улицата.

- Не ми казвай, че си чак толкова пиян. – въздъхна Даниел.

- Въобще даже не съм пиян. Акустиката там е страхотна, а от звукоизолацията ще останеш много доволен. – Ухили се пакостливо.

- От личен опит ли говориш? – Даниел избегна погледа му.

- Че от какъв иначе? Хайде, принцесо. – акцентира върху обръщението – Стигна дотук, не ми бягай със свита опашка сега.

- Че кой бяга? – Извика най-сериозната си физиономия Даниел.

- Само страхливците. – Алекс наблюдаваше всичките му реакции с гордостта на хищник.

- И спортистите. – Защити се неуспешно Даниел.

- Моля те, не убивай ерекцията ми. – Алекс поклати глава и потегли към караокето сам, давайки му шанс да избяга, ако не му стиска. Остана доволен, щом усети присъствието му близо зад себе си. Отдавна не бе имал толкова интересна нощ, а най-забавното тепърва започваше. Набързо го завлече в една от стаите и поръча да ги оставят насаме. Зае се с чуждите дрехи, но Даниел отблъсна ръцете му.

- Не ми е комфортно...че мен ме събличат. Свикнал съм аз да събличам.

- Е, сега ще стоиш послушно и ще опиташ нещо ново.

Даниел, обаче, направи точно обратното и избута Алекс от себе си, разменяйки позициите им върху черния диван. Алекс очакваше подобна реакция, затова реши да постои мирно и да наблюдава какво ще последва. Даниел го засъблича непохватно. Не бе сигурен защо, но се чувстваше странно в тази непозната за него ситуация, в която нямаше ясно изявени роли.

- Ако се опитваш да ме приспиш, добре се справяш. – Нарочно подвикна Алекс и отново си върна надмощието, надвесвайки се над едрия мъж. – Какво ще кажеш да поиграем моята игра? Нали ти казах? Ще ти хареса. – Намигна му дяволито и се отърва от панталона на Даниел с бързи движения.

Той изглеждаше крайно объркан – гледка, на която Алекс бе свикнал когато си имаше работа с неговия тип мъже, но този път това му допадна една идея повече. Прокара пръсти по здравите бедра, ръката му се плъзна под чуждото бельо. Даниел затаи дъх.

- Никога не си го ползвал, а? – Настани пръст между пищните задни части.

Даниел само поклати глава и затвори очи.

- Ще трябва да се задоволиш с тези презервативи с лубрикант. – Извади кутийка от джоба си. – Надявам се харесваш ягоди.

- Ненавиждам ги. – Отговори бързо Даниел.

- Е, задникът ти ще ги хареса. – Навлажни пръстите си с известно количество слюнка и навлезе в неизследваните земи. Вътре беше горещо и тясно. Щеше много, много да му допадне.

Даниел стискаше зъби тихичко. Защо се бе предал толкова лесно? Нима не осъзнаваше още отначало крайния резултат? В момента, в който се захвана с Алекс, си търсеше белята, а сега тя най-после го настигна.

- Дискомфортът е в главата ти, а не в тялото. – Обади се младока и Даниел го загледа с полуотворени очи.

- Не съм много сигурен в това.

- Защото ти е за първи път, а през целия си живот си носил гордо титлата на мъжкар. Нека ти кажа една тайна. – Измести лице по-близо до неговото. – Да опитваш нов вид удоволствие и да признаеш, че ти харесва не те прави по-малко мъжкар. Помисли над това. – Намигна му и го награди с целувка. – Предположих, че може да си падаш по това, а и ще те разсее.

Даниел само кимна и си поиска още целувки, докато не се отпусна значително, включително и на нужното място. Нямаше нищо странно в това, че Алекс бе толкова опитен в начинанието. Странното беше, че успя толкова бързо да го предразположи. Странно и страшно. И, въпреки това, някак вълнуващо.

- Доста си тих. Не ми казвай, че решаваш кръстословици в главата си.

- Не бих могъл да постигна нещо толкова сложно точно в момента. – Пошегува се Даниел.

- А по принцип?

- И по принцип.

Смехът беше допълнителен бонус. Алекс го плесна по дупето.

- Какво ще кажеш да опитаме? Само не се стягай. – Предупреди го бързо.

- Мисля, че можем, да.

- Приемам, че никога не си слагал презерватив на някой друг.

- Единствено на себе си.

- Ела тук.

Алекс се съблече и разкъса пакетчето, връчвайки съдържанието на Даниел.

- Пробвай.

Даниел нахлузи презерватива след един неуспешен опит. Наслади се на всеки инч, който покри с отвратително розовия латекс. Почувства нотка на нетърпение в долната част на стомаха си, напълно непознато досега усещане.

Алекс повдигна брадичката му и го целуна, побутвайки го, за да легне отново по гръб. Плясна го няколко пъти по дупето и се наслади на подскачащите като желе бузки. Как никой досега не му беше откраднал първия път? Техен пропуск. Алекс имаше намерение да му се наслади изцяло.

Въведе го в света на нови усещания търпеливо, но упорито, с целувки и точните тактики и движения, с които го разтопи напълно.

- Предразположен си към такъв вид удоволствие. Нека го наречем скрит талант. – Алекс засили темпото, даващ си малка допълнителна награда за добрата работа.

На Даниел му бе трудно да отговори. Бореше се с удоволствието, което го караше да трепери. Отказваше да повярва, че това е възможно и се случва.

- Отпусни се. Не го мисли толкова. Тогава ще е още по-хубаво. – Посъветва го Алекс и го обърна по корем.

Сладко-греховни звуци се изплъзнаха от напълно неподготвения за тях Даниел. Този ъгъл на проникване беше от съвсем различна величина. Още повече го хвана страх. Зарови пръсти в черната кожа. Алекс атакуваше безпощадно и безпогрешно. Куршумите улучваха целта си отново и отново, докато не довършиха мъжа под него. Мускулите на Даниел се стегнаха, усети оргазмът с цялото си тяло. Алекс обходи широкия му гръб с целувки.

- Как беше да свършиш, без дори да съм те докоснал?

- Идея си нямам. – Отговори задъхано Даниел.

Алекс се засмя.

- Добър отговор. Какво ще кажеш за малък бонус, задето се справи толкова добре? Позволявам ти да ме изчукаш.

Даниел наостри уши и се обърна към младока.

- Наистина ли?

- Наистина.

Позамисли се, докато разглеждаше слабичкото му секси тяло. Нямаше възможност да го направи преди това. Усети странна нужда вътре в себе си.

- Аз... - преглътна дискомфорта, който щеше да изпита от признанието – Аз искам пак...сещаш се...Ами...

Алекс си умираше от кеф при тази сладка сценка.

- Хареса ми и...искам пак...да повторим същото.

- Виж ти. – Алекс подсвирна. – Не очаквах този отговор, но щом ти е харесало до такава степен, защо не? Нека поиграем още. Имаме цяла кутия на разположение.

Пръсна презервативите на масичката до дивана и грабна един от тях.

- Знаеш какво да правиш. – Намигна на новоизлюпения сладур.

Наполовина опразнена маса по-късно Даниел не можеше да помръдне и бе на границата да изгуби съзнание.

- Ще ти помогна да се облечеш и ще те закараме в дома ти.

Даниел пропусна почти целия процес по завръщането си, но на следващия ден наистина се събуди в собствения си апартамент. На възглавницата до главата му имаше бележка. На нея пишеше: „Ако някога отново ти се прииска да видиш дупето ми в накъсани дънки, знаеш къде да ме намериш."

Даниел се засмя и изохка. Не му се искаше да си признае, но със сигурност щеше да се възползва.