ИндексКъщата на Рен и Кей
Страница 1 от 1
Къщата на Рен и Кей
by Katshi Сря Фев 02, 2022 6:13 pm
Рен. Този..този...Подлец! О, да, това вече му подхождаше. Подлец. Защо го принуждаваше да прави това, за бога? В последно време бе повече от очевидно старанието на Кей да избягва срещи с него, но уви...Той му бе съквартирант, а и..Не, не и не! Никога нямаше да си признае, че иска да го види. Или пък че му липсва..Нее, не! Изключено. И все пак...тъй като нашият подлец така и не се бе появил в офиса, Кей бе принуден да се прибере веднъж...поне колкото да му каже за..новата им задача. Ха! Сега се явяваше и в ролята на лична секретарка, при това работеща за без пари...Що за.. Що за нелепост? От кога един подлец заслужаваше да си има лична секретарка? От кога наистина?
Младият мъж не представляваше просто гордата сянка на своя баща и шеф на NTS. Вече не. Не му стигаше това, че от полеви агент вече просто събираше разни мити данни и все пак правеше тайни проучвания, ами сега и това.. с Рен? Бе му достатъчно трудно да търпи ледения поглед на шеф Лий, който сякаш се бе отрекъл от него, пир това по все още неназовани причини...Защо този подлец трябваше да му доусложнява живота допълнително? Е, макар да не би могъл да си го признае, Кей бе толкова виновен за случилото се, колкото и неговият съквартирант, но..това беше отделна тема, неподлежаща за обсъждане в момента. Единственият недостатък на кей бе това ,че в повечето случаи бе така зает да обвинява другите, че не намираше свободно време да осъди себе си... В крайна сметка обвиняемите не се осъждаха, осъждаше се той...на вечни мъки и терзания. Нали така му беше думата? Въобще имаше ли такава дума? Все тая, все тая. Просто, ако в най-скоро време кей попаднеше в лудница, щеше да предизвика бомбен атентат без да му мигне окото...защото бе на ръба. А никой не го виждаше. Дори да го виждаше някой, нямаше да стори нищо по въпроса. Че кой ли приемаше точно един 24 годишен член на NTS на сериозно? След като престана да бъде полеви агент - никой. Вече...дори Пак Шин Е бе под светлината на прожекторите много повече, отколкото той самият някога бе бил. Беше силно казано да се въври че Лий младши изпитваше завист...той реално имаше добро сърце, ала бе някак тъжна и жалка картинка, като..си спомнеше за себе си. Сбъркана работа. Всъщност, Джей-Ли, който вече заемаше някогашното му място на оплеви агент, се справяше отлично с мисиите си и Кей тайно му се възхищаваше. Пък и не бе в лоши отношения с него, двамата бяха почти приятели. А и освен това, Джей-Ли понякога геройски отвличаше Кей и го влачеше със себе си в изпълнението на поредната секретна мисия. Беше забавно...да се работи съвместно с някой, като Агент K7. Поне в това отношение, от една страна Кей дори не съжаляваше, че бе заместен от него...Напротив, чувството бе сякаш решението реално бе взето безпристрастно и бе по-правилното. Обаче..Обаче обвиненията към въпросния баща продължаваха да се потвърждават. Лий младши го познаваше достатъчно добре ,за да знае, че нещо не е наред и че той умишлено го бе отстранил от директно участие в мисиите на NTS. Само дето не разбираше на какво се дължеше и рязката промяна в държанието му..А и заповедите, които възлагаше...Това, че преди време обожаваше да бъде наричан „Татко“, а сега за всички(дори сина си) бе просто „Големят шеф“. Честно казано...тъмнокосото недоумяваше защо баща му се е превърнал в такава сива и монотонна личност, но просто предусещаше, че розовите цветчета за NTS са свършили.
Преминавайки дългият коридор на „скромната“ къщица, Кей внезапно спря, осъзнавайки, че вече се намира пред вратата на стаята на...подлеца. Закован на място, той опита да даде команда на тялото си, но нещо не се получаваше. Сякаш целият приток на кръв в мозъка бе стопиран, а с него заедно и всичките му мисли и правилно функциониране на мозъчните клетки. Чудно къде ли отидоха обикновените служебни мисли и разсъждения над „Свършиха ни розовите цветчета, донесете ни още“. Каква ирония, но..така или иначе все някога щеше да се наложи на тъмнокосия младеж да влезе в тази стая, нали така? Кей шумно преглътна, с мисълта,че не иска да мисли за възможните причини, поради които да трябва да се озовава там...в територията на Рен. То реално дори не можеше да се нарече стая, имайки в предвид широчината й. Бе по-скоро палат или...вероятно „Покоите на Рен“ звучеше най-добре...а пък „Покоите на Подлеца“ - най-правилно. Ако се върнем някъде назад във времето, когато Кей допусна грешката да не нанесе в тази къща...щом за първи път посети стаята на своя съквартирант, тя му бе харесала. Въпреки ,че по принцип той не си падаше по големите пространства, а предпочиташе по-малките такива...тази стая му хареса.. Защо точно Тази стая? Защо трябваше да бъде тя?
След миг нещо сякаш жегна Кей и той съвземайки се, рязко разкара преградата от пътя си, сетне влезе в прословутото помещение. Беше същото..Точно както го помнеше...Точно каквото бе преди 13 дни...Онази нощ. Тъмнокосият мъж пристъпи по-навътре, отправяйки се към..леглото, сякаш по някаква странна инерция. Спирайки до него, той леко се наведе, докосвайки с връхчетата на пръстите си, нескопосано сгънатите завивки. Бяха същите..нима не ги бе сменял през последните две седмици? Лий потръпна и бързо отдалечи както ръката, така и себе си от...централната мебел в стаята и побърза да се огледа. О, чак сега осъзна, че Рен всъщност го нямаше. Не бе и тук..къде ли се бе дянал подлецът? Мислено Кей въздъхна с облекчението, че имаше още време до деня на страшният съд. И въпреки това, въпреки че той не бе наблизо...тъмнокоското се чувстваше нервен. Имаше нужда моментално да се успокои. Заставайки срещу светлата тераска, в единия край на помещението, младежът прокара ръка през тъмната си грива, сетне бръкна в десния си джоб и изкара от там кутия с белгийски цигари. Въпреки ,че не бе заклет пушач, от време на време, когато бе нервен, прибягваше до този нездравословен метод. Поставяйки една от цигарите между устните си обаче, Кей осъзна ,че на му се намираше запалка. Колко жалко, наистина.. Отлично знаеше, че Рен мразеше в стаята му да преобладава друго ,освен миризмата на собствения му златен одеколон, а това си бе чудна възможност за отбелязване на точка.. само дето този дребен, но важен детайл проваляше всичко. И въпреки че се съмняване в това да открие запалка в стаята му, Лий младши я затърси наоколо...
Младият мъж не представляваше просто гордата сянка на своя баща и шеф на NTS. Вече не. Не му стигаше това, че от полеви агент вече просто събираше разни мити данни и все пак правеше тайни проучвания, ами сега и това.. с Рен? Бе му достатъчно трудно да търпи ледения поглед на шеф Лий, който сякаш се бе отрекъл от него, пир това по все още неназовани причини...Защо този подлец трябваше да му доусложнява живота допълнително? Е, макар да не би могъл да си го признае, Кей бе толкова виновен за случилото се, колкото и неговият съквартирант, но..това беше отделна тема, неподлежаща за обсъждане в момента. Единственият недостатък на кей бе това ,че в повечето случаи бе така зает да обвинява другите, че не намираше свободно време да осъди себе си... В крайна сметка обвиняемите не се осъждаха, осъждаше се той...на вечни мъки и терзания. Нали така му беше думата? Въобще имаше ли такава дума? Все тая, все тая. Просто, ако в най-скоро време кей попаднеше в лудница, щеше да предизвика бомбен атентат без да му мигне окото...защото бе на ръба. А никой не го виждаше. Дори да го виждаше някой, нямаше да стори нищо по въпроса. Че кой ли приемаше точно един 24 годишен член на NTS на сериозно? След като престана да бъде полеви агент - никой. Вече...дори Пак Шин Е бе под светлината на прожекторите много повече, отколкото той самият някога бе бил. Беше силно казано да се въври че Лий младши изпитваше завист...той реално имаше добро сърце, ала бе някак тъжна и жалка картинка, като..си спомнеше за себе си. Сбъркана работа. Всъщност, Джей-Ли, който вече заемаше някогашното му място на оплеви агент, се справяше отлично с мисиите си и Кей тайно му се възхищаваше. Пък и не бе в лоши отношения с него, двамата бяха почти приятели. А и освен това, Джей-Ли понякога геройски отвличаше Кей и го влачеше със себе си в изпълнението на поредната секретна мисия. Беше забавно...да се работи съвместно с някой, като Агент K7. Поне в това отношение, от една страна Кей дори не съжаляваше, че бе заместен от него...Напротив, чувството бе сякаш решението реално бе взето безпристрастно и бе по-правилното. Обаче..Обаче обвиненията към въпросния баща продължаваха да се потвърждават. Лий младши го познаваше достатъчно добре ,за да знае, че нещо не е наред и че той умишлено го бе отстранил от директно участие в мисиите на NTS. Само дето не разбираше на какво се дължеше и рязката промяна в държанието му..А и заповедите, които възлагаше...Това, че преди време обожаваше да бъде наричан „Татко“, а сега за всички(дори сина си) бе просто „Големят шеф“. Честно казано...тъмнокосото недоумяваше защо баща му се е превърнал в такава сива и монотонна личност, но просто предусещаше, че розовите цветчета за NTS са свършили.
Преминавайки дългият коридор на „скромната“ къщица, Кей внезапно спря, осъзнавайки, че вече се намира пред вратата на стаята на...подлеца. Закован на място, той опита да даде команда на тялото си, но нещо не се получаваше. Сякаш целият приток на кръв в мозъка бе стопиран, а с него заедно и всичките му мисли и правилно функциониране на мозъчните клетки. Чудно къде ли отидоха обикновените служебни мисли и разсъждения над „Свършиха ни розовите цветчета, донесете ни още“. Каква ирония, но..така или иначе все някога щеше да се наложи на тъмнокосия младеж да влезе в тази стая, нали така? Кей шумно преглътна, с мисълта,че не иска да мисли за възможните причини, поради които да трябва да се озовава там...в територията на Рен. То реално дори не можеше да се нарече стая, имайки в предвид широчината й. Бе по-скоро палат или...вероятно „Покоите на Рен“ звучеше най-добре...а пък „Покоите на Подлеца“ - най-правилно. Ако се върнем някъде назад във времето, когато Кей допусна грешката да не нанесе в тази къща...щом за първи път посети стаята на своя съквартирант, тя му бе харесала. Въпреки ,че по принцип той не си падаше по големите пространства, а предпочиташе по-малките такива...тази стая му хареса.. Защо точно Тази стая? Защо трябваше да бъде тя?
След миг нещо сякаш жегна Кей и той съвземайки се, рязко разкара преградата от пътя си, сетне влезе в прословутото помещение. Беше същото..Точно както го помнеше...Точно каквото бе преди 13 дни...Онази нощ. Тъмнокосият мъж пристъпи по-навътре, отправяйки се към..леглото, сякаш по някаква странна инерция. Спирайки до него, той леко се наведе, докосвайки с връхчетата на пръстите си, нескопосано сгънатите завивки. Бяха същите..нима не ги бе сменял през последните две седмици? Лий потръпна и бързо отдалечи както ръката, така и себе си от...централната мебел в стаята и побърза да се огледа. О, чак сега осъзна, че Рен всъщност го нямаше. Не бе и тук..къде ли се бе дянал подлецът? Мислено Кей въздъхна с облекчението, че имаше още време до деня на страшният съд. И въпреки това, въпреки че той не бе наблизо...тъмнокоското се чувстваше нервен. Имаше нужда моментално да се успокои. Заставайки срещу светлата тераска, в единия край на помещението, младежът прокара ръка през тъмната си грива, сетне бръкна в десния си джоб и изкара от там кутия с белгийски цигари. Въпреки ,че не бе заклет пушач, от време на време, когато бе нервен, прибягваше до този нездравословен метод. Поставяйки една от цигарите между устните си обаче, Кей осъзна ,че на му се намираше запалка. Колко жалко, наистина.. Отлично знаеше, че Рен мразеше в стаята му да преобладава друго ,освен миризмата на собствения му златен одеколон, а това си бе чудна възможност за отбелязване на точка.. само дето този дребен, но важен детайл проваляше всичко. И въпреки че се съмняване в това да открие запалка в стаята му, Лий младши я затърси наоколо...
Katshi- The Master
- Брой мнения : 464
Join date : 02.02.2022 -
Re: Къщата на Рен и Кей
by Katshi Пет Фев 04, 2022 12:36 am
Най-сетне у дома...Дом, сладък дом... Или по-точно: Дом, сладострастен дом.
Заветното завръщане на Рен отново вкъщи след изтощителна мисия бе важен случай и трябваше да се празнува. Отново. Доброто настроение и все палави мисли, кои от оки по-сладострастни, съпътстваха Рен и искрено го забавляваха. В този момент, той дори не чувстваше умора от дългото пътуване. Не, ни най-малко. За сега бе решен, като начало да се шмугне в банята и направо там да се отърве от досадните дрехи, за да си вземе един наистина качествен и отпускащ душ. Хммм, а колко ли по-лесно щеше да бъде, ако някой друг, някой точно определен индивид, беше тук, за да го отърве от въпросните досадни пречки..Обект на интерес. След онази нощ Лей Кей се бе превърнал в обект на силен интерес за Рен. Дори нямаше смисъл да се самозаблуждава и да го отрича, защото му бе кристално ясно в колко и какви аспекти на интерес проявяваше към него. Всъщност, още ден след нанасянето на колегата му, който съответно се превърна и в съквартирант..от Рен не можеха да бъдат скрити някои подробности. Като например интересните сутришни навици на Кей. сутрин бе наистина забавен. И то не само, заради силно развитата му неадекватност и нечленоразделно общуване, ами...заради странният навик, който проявяваше още със ставането. Повтаряше каквито думи чуе, сякаш не можеше да си измисли сови. След като бе осъзнал, че си е взел говорещ папагал за съквартирант, Джо би трябвало да се ядоса, но...не. Той дори намираше такова поведение за очарователно. Той? та той толкова рядко намираше каквото и да била за очарователно, обаче явно бе открил едно такова велико изключение от правилото. И това не бе всичко...Кой ли би останал безучастен, докато един точно определен Лий младши се разхожда мокър..и по хавлия? Не, определено никой. В интерес на истината, Рен-Им не се бе чувствал толкова изкушен и податлив към нещо...до сега. Но след онази нощ...след онази така сладка нощ между тях двамата, бе се получил нормален ,като реакция, но досаден елемент, който бе накарал Кей да избягва срещите си с него... а и тази проклета „дистанция“ бе нещо...Ами нещо наистина проклето. Елементът на самозаблуждаване според фактите бе присъщ за Лий, но в този случай поне имаше нещо хубаво - че единият от двамата не смяташе да отрича станалото и да остави другия да се измъкне просто така. Не, това не бе кодирано съобщение, под което се разбираше ,че Рен смята да изнасили съквартиранта си.. Той далеч не смяташе да прибягва до подобни насилствени методи, колкото и изкушаваща да бе идеята. Просто знаеше добре, че Лий Кей няма да успее да се сдържа вечно и накрая сам ще го потърси за нещо по-различно от яростно противопоставяне на думите му и словесни двубои. Хм, дали нещата щяха да бъдат по-прости и различни, ако Кей бе останал полеви агент, наместо да бъде преметен точно в неговия отдел. Да, нещата щяха да бъдат коренно различни...Може би двамата никога нямаше да се опознаят толкова, колкото през тези седем месеца съвместно съжителство. Но за всяко нещо си имаше причина и Рен вярваше, че тук е намесена донякъде съдбата...
Първоначално капките вода кротко погалиха голото тяло на Рен, а малко по-късно го обля приятно топъл порой. За някои хора многочасовото киснене в удобна вана или джакузи бе винаги по-добрата опция от просто едно вземане на душ, но що се отнася до Рен-Им, той се наслаждаваше на чувството, имитиращо дъждовно време. До сега се бе „разхождал“ под дъжда единствено с..Кей. Да, ако ставаше на въпрос не се бе разхождал, а тичал..в опити да го настигне..Но трябваше да му признае...проклетникът тичаше адски бързо, при това дори в такива моменти от него лъхаше сексапил в почти умопомрачителни дози. Но нямаше нищо чудно в това, при положение, че никой момент не можеше да се сравнява с „мокрите“ такива. Хах, отиваше му да е мокър, наистина. Беше си дори завидно, тъй като за разлика от него, Рен прилича на жалък опосум. Но както и да е. В онзи дъждовен ден, дори..беше нощ, Джо се почувства наистина странно...реално не можеше да се мери със своя съквартирант-колега..И всичко бе странно. Този дъжд, който ги бе нападнал изневиделица..Сякаш нищо не бе случайно. Само дето сега вече Лий младши се бе заклел във всичко що му е свято ,че повече няма да ходи никъде с Рен-Им, защото той носел лош късмет. Това дори обясняваше, защо Кей бе запаметил номера му под наименованието „Каръка“. Не че някой би могъл да му се обиди заради това, едно име не беше нищо, просто всъщност бе доста забавно. И макар единствено Рен да бе този, който осъзнаваше случката и състоянието на нещата...това не би могло да помрачи приповдигнатото му настроение. Е, може би една среща с Кей би могла хем частично да го подразни, хем отново да възвърне не особено чистите си подсъзнателни помисли, които таеше спрямо него. Да, но най-важното е, че Рен-Им знаеше, просто знаеше, че желанията и мислите му не бяха едностранни. Лий напълно ги споделяше, но това вероятно го плашеше и той отказваше да си признае. Това пък от своя страна обясняваше защо неговият номер, намиращ се в телефона на Рен, носеше знатното име „Гордият бял рицар“. Според собственика на този номер обаче, това въобще не го описваше и дори недоумяваше защо „бял, а не „черен“ рицар..
След известно време, Рен реши, че е приключил с освежителната терапия и излезе от банята, загърнат в синята си хавлия, като на няколко пъти щеше да се спъне в дрехите, разпилени по пода. За щастие му се размина и оцеля, без да трябва да се гипсира или да си търси мехлем против посиняване. Не че винаги бе така невнимателен и нескопосан, но точно в банята...не беше чудно, там вечно нещо го прехващаше. Тъкмо се бе разсеял за миг от непрестанните мисли за съквартиранта си, когато в дъното на дългия коридор съзря нещо до болка познато.
Точно там, на около метър от вратата, имаше чифт обувки, отговарящи на номера и вкуса на Лий младши...което евентуално наведе освежения мозък на Рен..на мисълта ,че точно той се бе върнал. Беше се върнал? Кога? Вероятно преди броени минути, но очевидно е бил сравнително тих.. Хм..А защо ли се върна вкъщи? Всъщност, за Рен-Им не бе известно, дали когато го е нямало се бе прибирал, но той завари напълно празна къща и... Да, все пак бе странно. Е, може би имаше малка евроятно и самият Кей да не подозира ,че Джо е наблизо, затова...той реши да се промъкне незабелязано. По необясними причини се отправи първо към своята собствена стая, в което нямаше желязна логика, но пък нещо просто затегли натам краката му, сякаш шестото чувство вече бе открило обектът на интерес. Хората и техните мозъци. Луда работа.
Стигайки до своята си територия, Рен открехна тихо вратата, леко надничайки. И да..нещо бе издало Кей, тъй като той реално се намираше в неговия палат. Съдейки по озъртането му очевидно търсеше нещо. Нещо не особено важно, но все пак нещо даващо му възможност да... О, проклетник с проклетник! пушеше му се? Пардон..Пушеше му се в стаята на Рен?! Да, принципно това бе крайно безобразие и открита безочливост , но не..днес господин Джо не възнамеряваше да прати доброто си настроение по дяволите, заради някакъв си инат. Гордият бял рицар щеше да се изненада, но...в това нямаше нищо лошо. Мокрият мъж се подсмихна лукаво и запристъпва в права линия, към своя съквартирант. По пътя се спя за миг, надигна се на пръсти и и взе нещо от върха на високия гардероб в свое дясно. Сетне продължи на пристъпва безшумно, докато накрая не се прокрадна зад него, спирайки се на около един сантиметър. Да, голямото либидо на Рен не бе единствения му проблем..той просто наистина бе голям почитател на липсата на „дистанция“ или поне дълга такава.. Защото нямаше по-приятно нещо от липсата на разстояние...липсата на нещо, което да ти пречи. Овен разстоянието, такова нещо в момента се явяваха дрешките и инатът на Гордия бял рицар...но макар Рен-Им да не бе от най-търпеливите, би изчакал обектът на интерес самичък да го пожелае. Или поне така си мислеше.
В следващата една секунда, Рен плъзна лявата си ръка по чуждия гръб, сякаш бе съвсем нормално действие, нещо като общоприет поздрав за „Добре дошъл отново“. Дясната му ръка пък заобиколи рошавата черна грива и подаде запалката, без капка притеснение за оставени назад дребни детайли. Всъщност..реално погледнато може би проблемът бе там, че гледката на Лий Кей, правещ облачета от дим...щеше окончателно да довърши горкия му съквартирантец, но и това влизаше към дребните детайли, затова...може би не беше времето и мястото да се тревожим за тях. Със същата леко лукава усмивка, Рен-Им опря върха на брадичката си върху чуждото рамо...което след онази нощ вече не му бе чак толкова чуждо. Хмм..Ароматът беше същия. Странно защо, но Рен винаги го свързваше с нещо крайно сладко и страстен. Ха, значи Кей сам си просеше, за вечното робство, което скоро щеше да му бъде наложено от империята.
- Какво те води тук, Горди рицарю? - запита с нотка на блажен покой и любопитство Рен, стараейки се да запази нужното самообладание и контрол, за да не намокри хубавите дрешки на Кей, от които така искаше да се отърве.
Заветното завръщане на Рен отново вкъщи след изтощителна мисия бе важен случай и трябваше да се празнува. Отново. Доброто настроение и все палави мисли, кои от оки по-сладострастни, съпътстваха Рен и искрено го забавляваха. В този момент, той дори не чувстваше умора от дългото пътуване. Не, ни най-малко. За сега бе решен, като начало да се шмугне в банята и направо там да се отърве от досадните дрехи, за да си вземе един наистина качествен и отпускащ душ. Хммм, а колко ли по-лесно щеше да бъде, ако някой друг, някой точно определен индивид, беше тук, за да го отърве от въпросните досадни пречки..Обект на интерес. След онази нощ Лей Кей се бе превърнал в обект на силен интерес за Рен. Дори нямаше смисъл да се самозаблуждава и да го отрича, защото му бе кристално ясно в колко и какви аспекти на интерес проявяваше към него. Всъщност, още ден след нанасянето на колегата му, който съответно се превърна и в съквартирант..от Рен не можеха да бъдат скрити някои подробности. Като например интересните сутришни навици на Кей. сутрин бе наистина забавен. И то не само, заради силно развитата му неадекватност и нечленоразделно общуване, ами...заради странният навик, който проявяваше още със ставането. Повтаряше каквито думи чуе, сякаш не можеше да си измисли сови. След като бе осъзнал, че си е взел говорещ папагал за съквартирант, Джо би трябвало да се ядоса, но...не. Той дори намираше такова поведение за очарователно. Той? та той толкова рядко намираше каквото и да била за очарователно, обаче явно бе открил едно такова велико изключение от правилото. И това не бе всичко...Кой ли би останал безучастен, докато един точно определен Лий младши се разхожда мокър..и по хавлия? Не, определено никой. В интерес на истината, Рен-Им не се бе чувствал толкова изкушен и податлив към нещо...до сега. Но след онази нощ...след онази така сладка нощ между тях двамата, бе се получил нормален ,като реакция, но досаден елемент, който бе накарал Кей да избягва срещите си с него... а и тази проклета „дистанция“ бе нещо...Ами нещо наистина проклето. Елементът на самозаблуждаване според фактите бе присъщ за Лий, но в този случай поне имаше нещо хубаво - че единият от двамата не смяташе да отрича станалото и да остави другия да се измъкне просто така. Не, това не бе кодирано съобщение, под което се разбираше ,че Рен смята да изнасили съквартиранта си.. Той далеч не смяташе да прибягва до подобни насилствени методи, колкото и изкушаваща да бе идеята. Просто знаеше добре, че Лий Кей няма да успее да се сдържа вечно и накрая сам ще го потърси за нещо по-различно от яростно противопоставяне на думите му и словесни двубои. Хм, дали нещата щяха да бъдат по-прости и различни, ако Кей бе останал полеви агент, наместо да бъде преметен точно в неговия отдел. Да, нещата щяха да бъдат коренно различни...Може би двамата никога нямаше да се опознаят толкова, колкото през тези седем месеца съвместно съжителство. Но за всяко нещо си имаше причина и Рен вярваше, че тук е намесена донякъде съдбата...
Първоначално капките вода кротко погалиха голото тяло на Рен, а малко по-късно го обля приятно топъл порой. За някои хора многочасовото киснене в удобна вана или джакузи бе винаги по-добрата опция от просто едно вземане на душ, но що се отнася до Рен-Им, той се наслаждаваше на чувството, имитиращо дъждовно време. До сега се бе „разхождал“ под дъжда единствено с..Кей. Да, ако ставаше на въпрос не се бе разхождал, а тичал..в опити да го настигне..Но трябваше да му признае...проклетникът тичаше адски бързо, при това дори в такива моменти от него лъхаше сексапил в почти умопомрачителни дози. Но нямаше нищо чудно в това, при положение, че никой момент не можеше да се сравнява с „мокрите“ такива. Хах, отиваше му да е мокър, наистина. Беше си дори завидно, тъй като за разлика от него, Рен прилича на жалък опосум. Но както и да е. В онзи дъждовен ден, дори..беше нощ, Джо се почувства наистина странно...реално не можеше да се мери със своя съквартирант-колега..И всичко бе странно. Този дъжд, който ги бе нападнал изневиделица..Сякаш нищо не бе случайно. Само дето сега вече Лий младши се бе заклел във всичко що му е свято ,че повече няма да ходи никъде с Рен-Им, защото той носел лош късмет. Това дори обясняваше, защо Кей бе запаметил номера му под наименованието „Каръка“. Не че някой би могъл да му се обиди заради това, едно име не беше нищо, просто всъщност бе доста забавно. И макар единствено Рен да бе този, който осъзнаваше случката и състоянието на нещата...това не би могло да помрачи приповдигнатото му настроение. Е, може би една среща с Кей би могла хем частично да го подразни, хем отново да възвърне не особено чистите си подсъзнателни помисли, които таеше спрямо него. Да, но най-важното е, че Рен-Им знаеше, просто знаеше, че желанията и мислите му не бяха едностранни. Лий напълно ги споделяше, но това вероятно го плашеше и той отказваше да си признае. Това пък от своя страна обясняваше защо неговият номер, намиращ се в телефона на Рен, носеше знатното име „Гордият бял рицар“. Според собственика на този номер обаче, това въобще не го описваше и дори недоумяваше защо „бял, а не „черен“ рицар..
След известно време, Рен реши, че е приключил с освежителната терапия и излезе от банята, загърнат в синята си хавлия, като на няколко пъти щеше да се спъне в дрехите, разпилени по пода. За щастие му се размина и оцеля, без да трябва да се гипсира или да си търси мехлем против посиняване. Не че винаги бе така невнимателен и нескопосан, но точно в банята...не беше чудно, там вечно нещо го прехващаше. Тъкмо се бе разсеял за миг от непрестанните мисли за съквартиранта си, когато в дъното на дългия коридор съзря нещо до болка познато.
Точно там, на около метър от вратата, имаше чифт обувки, отговарящи на номера и вкуса на Лий младши...което евентуално наведе освежения мозък на Рен..на мисълта ,че точно той се бе върнал. Беше се върнал? Кога? Вероятно преди броени минути, но очевидно е бил сравнително тих.. Хм..А защо ли се върна вкъщи? Всъщност, за Рен-Им не бе известно, дали когато го е нямало се бе прибирал, но той завари напълно празна къща и... Да, все пак бе странно. Е, може би имаше малка евроятно и самият Кей да не подозира ,че Джо е наблизо, затова...той реши да се промъкне незабелязано. По необясними причини се отправи първо към своята собствена стая, в което нямаше желязна логика, но пък нещо просто затегли натам краката му, сякаш шестото чувство вече бе открило обектът на интерес. Хората и техните мозъци. Луда работа.
Стигайки до своята си територия, Рен открехна тихо вратата, леко надничайки. И да..нещо бе издало Кей, тъй като той реално се намираше в неговия палат. Съдейки по озъртането му очевидно търсеше нещо. Нещо не особено важно, но все пак нещо даващо му възможност да... О, проклетник с проклетник! пушеше му се? Пардон..Пушеше му се в стаята на Рен?! Да, принципно това бе крайно безобразие и открита безочливост , но не..днес господин Джо не възнамеряваше да прати доброто си настроение по дяволите, заради някакъв си инат. Гордият бял рицар щеше да се изненада, но...в това нямаше нищо лошо. Мокрият мъж се подсмихна лукаво и запристъпва в права линия, към своя съквартирант. По пътя се спя за миг, надигна се на пръсти и и взе нещо от върха на високия гардероб в свое дясно. Сетне продължи на пристъпва безшумно, докато накрая не се прокрадна зад него, спирайки се на около един сантиметър. Да, голямото либидо на Рен не бе единствения му проблем..той просто наистина бе голям почитател на липсата на „дистанция“ или поне дълга такава.. Защото нямаше по-приятно нещо от липсата на разстояние...липсата на нещо, което да ти пречи. Овен разстоянието, такова нещо в момента се явяваха дрешките и инатът на Гордия бял рицар...но макар Рен-Им да не бе от най-търпеливите, би изчакал обектът на интерес самичък да го пожелае. Или поне така си мислеше.
В следващата една секунда, Рен плъзна лявата си ръка по чуждия гръб, сякаш бе съвсем нормално действие, нещо като общоприет поздрав за „Добре дошъл отново“. Дясната му ръка пък заобиколи рошавата черна грива и подаде запалката, без капка притеснение за оставени назад дребни детайли. Всъщност..реално погледнато може би проблемът бе там, че гледката на Лий Кей, правещ облачета от дим...щеше окончателно да довърши горкия му съквартирантец, но и това влизаше към дребните детайли, затова...може би не беше времето и мястото да се тревожим за тях. Със същата леко лукава усмивка, Рен-Им опря върха на брадичката си върху чуждото рамо...което след онази нощ вече не му бе чак толкова чуждо. Хмм..Ароматът беше същия. Странно защо, но Рен винаги го свързваше с нещо крайно сладко и страстен. Ха, значи Кей сам си просеше, за вечното робство, което скоро щеше да му бъде наложено от империята.
- Какво те води тук, Горди рицарю? - запита с нотка на блажен покой и любопитство Рен, стараейки се да запази нужното самообладание и контрол, за да не намокри хубавите дрешки на Кей, от които така искаше да се отърве.
Katshi- The Master
- Брой мнения : 464
Join date : 02.02.2022 -
Re: Къщата на Рен и Кей
by Katshi Пет Фев 04, 2022 12:37 am
Сега или никога!
Къде за бога имаше запалка? Изобщо имаше ли подобна екстра тук?
Кей вече имаше чувството, че ако не престанеше да се озърта така лудешката, може би щеше да стане най-малкото.. разноглед? Въпреки, че тайно и прикрито харесваше огромното помещение, където се намираше в момента, едно бе сигурно... В момента бе напълно категоричен, че го мрази, тъй като чувствата бяха взаимни. Тук въобще нищо никога не можеше да се намери. Очевиден факт бе, че Подлецът подло криеше дори най-обикновените неща...толкова добре, че никой освен него ,да не разбере къде са те. Да, това би трябвало да се дължи на факта, че все пак е член на NTS, но самият Лий бе прекалено зает, за да отчете тази опция. Някъде тук беше, някъде тук...Имаше усещането, че е някъде тук...Беше...Тя....
Внезапно нещо се случи. Нещо ,което безвъзвратно разбърка мислите на Кей и той бе наистина объркан, сякаш същото това нещо се заигра със съзнанието му по един много до болка познат начин. Това...това бе.. Всъщност, в стаята се бе разнесъл един специфичен аромат, който досущ напомняше на този на..Рен. Одеколонът му. Тъмнокоското просто нямаше как да го сбърка с нещо друго.
След миг, сякаш вече се намираше другаде. Не, това не беше реалността...Но не бе и нещо въображаемо..Бе по-скоро...спомен. Кей извърна леко поглед към цветната централна мебел, представляваща същото онова вече споменато провокативно легло, след което плъзна тъмните дълбоки ириси до всяко едно ъгълче. Споменът за онази нощ..сякаш буквално бе оживял. Младежът ясно можеше да види светлите чаршафи, увили него и Рен, както и страстта, с която се любеха... Господи!
Нещо успя някак необратимо и безметежно да върне Лий младши в настоящето, което би предизвикало моментално подскачане от негова страна ,като не бе обучен на методите за запазване на самообладание. Самият му баща го бе научил как да остава крайно хладнокръвен, независимо от сложността на ситуацията. Е, честно казано, за Кей едва ли имаше по-сложна ситуация от тази, но..нищо не му пречеше да опита. Какво ли имаше, което може да загуби, освен гордостта си?
Погледът на Лий Кей целеустремено се отдели от прокълнатото легло и се заби упорито в отсрещната точка, образувайки си мислена права линия, която не спазваше особено. За момент бе пробягнал по запалката - странен дар, в предвид това кой го предлагаше. Но все пак младежът реши да се възползва. Протягайки леко глава, цигарата в устата му плавно се придвижи над металната малка вещ и след миг от върха се появи яркото дългоочаквано пламмъче. За щастие Лий усети как изтръпналото му тяло от лекия чужд допир не бе забелязано, което го накара да почувства временно облекчение, за да може да отговори нормално и напълно делово на зададения му въпрос.. И все пак... отбягваше да мисли над това къде бе отишла трибуквената дума „Бял“? Нима вече не бе бял рицар? А какъв бе тогава? Син? Черен?
- Не си мисли, че причината си ти. Просто те нямаше в офиса, а трябва да знаеш каква е новата задача на отдела... - Дърпайки веднъж от тютюневата съвкупност, младежът допусна грешката да се извърне, съответно оставяйки брадичката на Рен-Им без упора. Прекъсването на физическият контакт обаче, не му бе помогнало особено много, защото в същата секунда, в която се обърна...пред Кей се бе разкрил Голият и Мокър торс на съквартиранта му. Синята тънка хавилйка бе достатъчно забавна в този момент, но далеч не стигаше подходящите размери, за да покрие всяка част от съседното мъжко тяло, затова бе оставила най-безсрамно Рен чисто гол от кръста нагоре. Ах, тази хавлия! Нека да вървеше в ада! Дано...Дано... Лий усети как димът, насъбран в гърлото му, след забравата да бъде изпуснат навън свободно..в момента го задушаваше и това бе довело до не особено приятните последици. Горкият бял рицар се задави от собствената си гордост. Определено не беше здравословно...Не, не бе.. защо трябваше точно в този момент, когато бе запазил пълно самообладание, на пътя му да се изпречи някой определен полугол и мокър и...По дяволите! Кей не знаеше какво бе сторил на вселената , че тя да му се отплаща така, но...нямаше да загуби напълно надеждата си, че някой ден ще се опомни, защото..Ами защото всичко това бе лудост! Беше, нали? Дали имаше малък шанс да не е? Ха, че от къде такъв късмет?
- Слагаш твърде много одеколон. За бога... - изпелтечи тъмнокосият кореец, след като успя частично да овладее кашлицата, намирайки си едно великолепно и крайно логично оправдание за нея. Мда, а реално обожаваше този аромат, подлудяваше го, даже повече от необходимото. но това не се дължеше толкова на одеколона сам по себе си, колкото на неговия „скромен“ притежател.
Кей дори не искаше да си помисля колко ли нелепо изглежда в очите на Рен, изпускайки 82% от вредния дим пред двете си ноздри. Вероятно в момента другото лице се забавляваше, сравнявайки го мислено с разярен бик или нещо от сорта. Защо все на него трябваше да се случват такива неща? Ха, за всичко бе виновен този..Подлец? Вече дори „Карък“ не му отиваше. Не, надали съществуваше прозвище, напълно подходящо за него.
- Както и да е. Ще говорим...в кухнята. И си облечи нещо!? - инатът обаче си оставаше инат и това бе неговото категорично решение. Да, в момента дори самият той не осъзнаваше чистата истина и фактът, че така напълно и изцяло се самоизмъчва, но.. кой знае, може би бе скрит мазохист? О, кой ли член на NTS не бе заклет мазохист? На всички до един ,това им бе нещо, като отличителна черта. Само дето на някои им личеше повече, а на други - по-малко. Във всеки случай обаче, Лий младши започваше да звучи все по-нелепо и по-нелепо и щом дори самият той от части го съзнаваше, то какво оставаше да говорим за лицето, от което точно този факт трябваше да остане скрит. Все пак... Колко ли правилно би било твърдението, че най-подходящото място за един делови разговор..беше точно кухнята? Малката стаичка с приятно семпли цветове и жълта картина на котка.. В интерес на истината обаче, от друга гледан точка, тя наистина се явяваше единственото място, където Лий кей предпочиташе да говори с Рен. Може би защото там и двамата бяха приятно разсеяни от мисълта ,че са гладни и трябва да напълнят с нещо стомасите си. да, в тази така непорочна и чиста стаичка нямаше място за греховни падения, като извършените такива в сегашната територия. Колкото до всекидневната..Там определено не бе подходящо за такива невинни разговори... необяснимо бе, но Лий младши смяташе обстановката там за крайно интимна и уединена, поради което никога не би могъл да предложи на съквартиранта си да разговарят точно в уютният бял хол. И наистина...щом пристъпи прага на кухнята вече бе далеч по-спокоен. Отдъхвайки си от факта, че бе видял твърде много..Кей бързо намери пепелник и го постави на масата, след което седна на един от столовете и доизпуши цигарата си, поддържайки мислите си далеч от безтегловното съзнание. Поне за момента това бе възможно.
Къде за бога имаше запалка? Изобщо имаше ли подобна екстра тук?
Кей вече имаше чувството, че ако не престанеше да се озърта така лудешката, може би щеше да стане най-малкото.. разноглед? Въпреки, че тайно и прикрито харесваше огромното помещение, където се намираше в момента, едно бе сигурно... В момента бе напълно категоричен, че го мрази, тъй като чувствата бяха взаимни. Тук въобще нищо никога не можеше да се намери. Очевиден факт бе, че Подлецът подло криеше дори най-обикновените неща...толкова добре, че никой освен него ,да не разбере къде са те. Да, това би трябвало да се дължи на факта, че все пак е член на NTS, но самият Лий бе прекалено зает, за да отчете тази опция. Някъде тук беше, някъде тук...Имаше усещането, че е някъде тук...Беше...Тя....
Внезапно нещо се случи. Нещо ,което безвъзвратно разбърка мислите на Кей и той бе наистина объркан, сякаш същото това нещо се заигра със съзнанието му по един много до болка познат начин. Това...това бе.. Всъщност, в стаята се бе разнесъл един специфичен аромат, който досущ напомняше на този на..Рен. Одеколонът му. Тъмнокоското просто нямаше как да го сбърка с нещо друго.
След миг, сякаш вече се намираше другаде. Не, това не беше реалността...Но не бе и нещо въображаемо..Бе по-скоро...спомен. Кей извърна леко поглед към цветната централна мебел, представляваща същото онова вече споменато провокативно легло, след което плъзна тъмните дълбоки ириси до всяко едно ъгълче. Споменът за онази нощ..сякаш буквално бе оживял. Младежът ясно можеше да види светлите чаршафи, увили него и Рен, както и страстта, с която се любеха... Господи!
Нещо успя някак необратимо и безметежно да върне Лий младши в настоящето, което би предизвикало моментално подскачане от негова страна ,като не бе обучен на методите за запазване на самообладание. Самият му баща го бе научил как да остава крайно хладнокръвен, независимо от сложността на ситуацията. Е, честно казано, за Кей едва ли имаше по-сложна ситуация от тази, но..нищо не му пречеше да опита. Какво ли имаше, което може да загуби, освен гордостта си?
Погледът на Лий Кей целеустремено се отдели от прокълнатото легло и се заби упорито в отсрещната точка, образувайки си мислена права линия, която не спазваше особено. За момент бе пробягнал по запалката - странен дар, в предвид това кой го предлагаше. Но все пак младежът реши да се възползва. Протягайки леко глава, цигарата в устата му плавно се придвижи над металната малка вещ и след миг от върха се появи яркото дългоочаквано пламмъче. За щастие Лий усети как изтръпналото му тяло от лекия чужд допир не бе забелязано, което го накара да почувства временно облекчение, за да може да отговори нормално и напълно делово на зададения му въпрос.. И все пак... отбягваше да мисли над това къде бе отишла трибуквената дума „Бял“? Нима вече не бе бял рицар? А какъв бе тогава? Син? Черен?
- Не си мисли, че причината си ти. Просто те нямаше в офиса, а трябва да знаеш каква е новата задача на отдела... - Дърпайки веднъж от тютюневата съвкупност, младежът допусна грешката да се извърне, съответно оставяйки брадичката на Рен-Им без упора. Прекъсването на физическият контакт обаче, не му бе помогнало особено много, защото в същата секунда, в която се обърна...пред Кей се бе разкрил Голият и Мокър торс на съквартиранта му. Синята тънка хавилйка бе достатъчно забавна в този момент, но далеч не стигаше подходящите размери, за да покрие всяка част от съседното мъжко тяло, затова бе оставила най-безсрамно Рен чисто гол от кръста нагоре. Ах, тази хавлия! Нека да вървеше в ада! Дано...Дано... Лий усети как димът, насъбран в гърлото му, след забравата да бъде изпуснат навън свободно..в момента го задушаваше и това бе довело до не особено приятните последици. Горкият бял рицар се задави от собствената си гордост. Определено не беше здравословно...Не, не бе.. защо трябваше точно в този момент, когато бе запазил пълно самообладание, на пътя му да се изпречи някой определен полугол и мокър и...По дяволите! Кей не знаеше какво бе сторил на вселената , че тя да му се отплаща така, но...нямаше да загуби напълно надеждата си, че някой ден ще се опомни, защото..Ами защото всичко това бе лудост! Беше, нали? Дали имаше малък шанс да не е? Ха, че от къде такъв късмет?
- Слагаш твърде много одеколон. За бога... - изпелтечи тъмнокосият кореец, след като успя частично да овладее кашлицата, намирайки си едно великолепно и крайно логично оправдание за нея. Мда, а реално обожаваше този аромат, подлудяваше го, даже повече от необходимото. но това не се дължеше толкова на одеколона сам по себе си, колкото на неговия „скромен“ притежател.
Кей дори не искаше да си помисля колко ли нелепо изглежда в очите на Рен, изпускайки 82% от вредния дим пред двете си ноздри. Вероятно в момента другото лице се забавляваше, сравнявайки го мислено с разярен бик или нещо от сорта. Защо все на него трябваше да се случват такива неща? Ха, за всичко бе виновен този..Подлец? Вече дори „Карък“ не му отиваше. Не, надали съществуваше прозвище, напълно подходящо за него.
- Както и да е. Ще говорим...в кухнята. И си облечи нещо!? - инатът обаче си оставаше инат и това бе неговото категорично решение. Да, в момента дори самият той не осъзнаваше чистата истина и фактът, че така напълно и изцяло се самоизмъчва, но.. кой знае, може би бе скрит мазохист? О, кой ли член на NTS не бе заклет мазохист? На всички до един ,това им бе нещо, като отличителна черта. Само дето на някои им личеше повече, а на други - по-малко. Във всеки случай обаче, Лий младши започваше да звучи все по-нелепо и по-нелепо и щом дори самият той от части го съзнаваше, то какво оставаше да говорим за лицето, от което точно този факт трябваше да остане скрит. Все пак... Колко ли правилно би било твърдението, че най-подходящото място за един делови разговор..беше точно кухнята? Малката стаичка с приятно семпли цветове и жълта картина на котка.. В интерес на истината обаче, от друга гледан точка, тя наистина се явяваше единственото място, където Лий кей предпочиташе да говори с Рен. Може би защото там и двамата бяха приятно разсеяни от мисълта ,че са гладни и трябва да напълнят с нещо стомасите си. да, в тази така непорочна и чиста стаичка нямаше място за греховни падения, като извършените такива в сегашната територия. Колкото до всекидневната..Там определено не бе подходящо за такива невинни разговори... необяснимо бе, но Лий младши смяташе обстановката там за крайно интимна и уединена, поради което никога не би могъл да предложи на съквартиранта си да разговарят точно в уютният бял хол. И наистина...щом пристъпи прага на кухнята вече бе далеч по-спокоен. Отдъхвайки си от факта, че бе видял твърде много..Кей бързо намери пепелник и го постави на масата, след което седна на един от столовете и доизпуши цигарата си, поддържайки мислите си далеч от безтегловното съзнание. Поне за момента това бе възможно.
Katshi- The Master
- Брой мнения : 464
Join date : 02.02.2022 -
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|